Персеидите: наблюдение при новолуние в нощта 12–13 август

Персеидите ще имат своя максимум в нощта от 12 към 13 август, като метеорната активност се очаква да нараства с приближаването на утринните часове, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в Катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Тази година наблюденията ще бъдат благоприятни, тъй като Луната ще е в новолуние, което означава тъмен, безлунен небосвод през цялата нощ. Това подобрява възможността да се видят по-слабите и по-къси метеори, както и по-бледите разклонения на метеорния поток.

Други метеорни потоци в същата нощ

Освен Персеидите, по време на нощта на 12–13 август ще могат да се забележат и метеори от два по-слаби потока — Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди. Техните основни максимуми бяха на 31 юли, но те все още дават отделни проявления и обикновено са по-удобни за наблюдение към края на нощта, когато небето е най-тъмно.

Произход и активен период на Персеидите

Метеорният поток Персеиди е активен ежегодно от около 17 юли до 24 август, когато Земята пресича прашни и каменисти частици, отделили се от кометата 109P/Суифт‑Тътъл. Това е комета с дълъг орбитален период — преминава през перихелия си веднъж на 133 години. Последният й премин през най-близката до Слънцето точка беше на 11 декември 1992 г., припомни Маркишки.

Интензитетът на наблюдаваните метеори зависи както от плътността на попадналите частици в земната пътека, така и от условията на наблюдение — преди всичко от яркостта на Луната и евентуално светлинно замърсяване на мястото.

Кога и как да наблюдаваме

Най-доброто време за наблюдение е след полунощ и към ранните утринни часове, когато метеорите от потока стават по-видими, тъй като радиантът на Персеидите изгрява по-високо над хоризонта. Благодарение на новолунието през посочената нощ, любителите астрономи и наблюдателите от тъмни места ще имат по-голям шанс да засекат повече просветления и бързи пътеки в небето.

Маркишки също така съветва наблюдателите да използват удобно кресло или постелен килим, да дадат очите си около 15–20 минути за адаптация към тъмнината и да гледат в широк участък от небето, а не фокусирани върху една точка.

Видимост на планетите през август

Пенчо Маркишки отбелязва, че през август има добри възможности за наблюдение на няколко от ярките планети, макар условията да се променят с времето и географската позиция:

– Меркурий: Беше в т.нар. максимална западна елонгация на 2 август и все още може да бъде наблюдаван сравнително удобно на изток в края на нощите. Разполага се близо до границата между съзвездията Близнаци и Рак.

– Юпитер: В момента се губи в утринната зора — той е в съзвездието Рак и ще започне да става видим в източния хоризонт сутрин около средата на месеца, първоначално трудно.

– Венера: На 15 август ще достигне максимална източна елонгация — на 46 градуса на изток от Слънцето. Вечерта на тази дата тя ще бъде най-дълго видима на запад след залез. При наблюдение с телескоп или бинокъл дискът на Венера ще изглежда наполовина осветен.

Далечните и „инструментални“ планети

– Нептун: Изгрява около 22:25 ч. за района на София и се намира в съзвездието Риби. Планетата е слаба и е възможно да се види само с телескоп.

– Сатурн: Изгрява към 23:00 ч. и също е в Риби; остава видим до края на нощта.

– Уран: Намира се в съзвездието Бик (Телец) и, както Нептун, е достъпен само инструментално. През тези нощи изгрява около 1:00 ч.

– Марс: Изгрява след Уран — около 2:30 ч. Червената планета се движи в източната част на съзвездието Бик и остава видима до края на нощта.

Маркишки е автор на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“ на Софийския университет, вече издаден и като книга, и дава практични съвети за провеждане на наблюдения.