Бизнес

Пекин може да намали натиска върху Европа чрез отмяна на износното облекчение

Първа стъпка към намаляване на търговското напрежение Докато отношенията между Европа и Китай се задържат на ръба на търговско

Пекин може да намали натиска върху Европа чрез отмяна на износното облекчение

Първа стъпка към намаляване на търговското напрежение

Докато отношенията между Европа и Китай се задържат на ръба на търговско противопоставяне, Пекин стои пред избор: да намали напрежението или да го засили. Един от възможните сигнали за деескалация е постепенното премахване на възстановяването на ДДС в размер на 13% при износ на електромобили. Такъв ход би намалил ценовото предимство на китайските превозни средства на външни пазари и би демонстрирал готовност за компромис с цел облекчаване на напрежението.

Отстраняването на това облекчение няма да реши всички претенции на Европейския съюз, но би послужило като първа конкретна стъпка за справяне с един от ключовите източници на напрежение — търговския дефицит с Китай, който според текста вече надхвърля 1 млрд. долара дневно. Освен символично значение, мярката може да има и реално въздействие върху потока на износа и ценовите нива.

Аргументите за премахване на износното възстановяване

Една от основните причини за предложената промяна е опитът на китайската индустрия да ограничи ценовата война и излишните производствени мощности, които натоварват сектора. Постепенното намаляване и в крайна сметка премахване на 13% възстановяване на ДДС при износ на електромобили би засилило натиска върху по-слабите производители да свият дейността си или да напуснат пазара. Това от своя страна би насърчило по-здрави компании да разчитат на конкурентните си предимства, вместо на държавни облекчения.

За Европа това означава намаляване на ценовото предизвикателство, което води до по-голям натиск върху местните автомобилни компании и до обявяване на мащабни съкращения. Отстраняването на данъчната подкрепа за износ би отслабило допълнително стимулиращия фактор зад евтините китайски доставки, давайки повече време и пространство за реакция на европейските производители и политики.

Исторически контекст и сегашно положение

Механизмът за възстановяване на данъци има дълга история — въведен е през 1985 г. с цел да подпомогне притока на валута и да развие производствения потенциал на страната. Подобни инструменти са често срещани в световен мащаб и позволяват на износителите да си възстановят данъците, заплатени върху суровини и материали, използвани за производство на стоки за външни пазари.

През 2021 г. Пекин вече започна да намалява тези плащания за няколко отрасли — сред тях са стоманата, алуминият, медта, соларните продукти и батериите — тъй като те бяха оценени като достатъчно развити, за да не зависят от субсидии. Сегашното предложение е електромобилите да бъдат следващият сектор, включен в този процес на постепенно оттегляне на облекченията.

Данни за износа и пазарните ефекти

Електрическите превозни средства вече заемат значимо място в износа на страната. Въпреки че китайските автомобилни компании продават в чужбина от над 20 години, едва наскоро те започнаха да консолидират позицията си като водещи световни износители на чистоенергийни превозни средства. Очаква се тази година те да продадат над 12 млн. превозни средства в чужбина — включително леки автомобили, автобуси и камиони. Това представлява ръст от 44% спрямо 8,3 млн. през 2025 г., според скорошна оценка на Китайската асоциация за леки автомобили.

В Европа също се наблюдават промени: марки, които преди пет години бяха почти непознати, вече изпреварват по продажби южнокорейските и японските си конкуренти. Този бърз напредък усилва чувствителността на европейските пазари и увеличава вниманието към политиките, които подпомагат износа.

Последици и перспектива

Постепенната отмяна на възстановяването на 13% ДДС при износ може да изпълни две цели едновременно: да покаже, че Пекин е готов за конструктивен диалог и да подпомогне вътрешната консолидация на автомобилния сектор чрез отсяване на слабо конкурентните играчи. За Европа това би било знак, че натискът върху работните места и пазарните структури може да отслабне, докато за китайската индустрия — стимул да разчита повече на собствени предимства, отколкото на държавни облекчения.