Бизнес

Пазарите са шумни и волатилни — време за изчакване, според Панайотов

Антон Панайотов, основател и изпълнителен директор на Alaric Securities и председател на Българския форум на бизнес лидерите, заяви в

Пазарите са шумни и волатилни — време за изчакване, според Панайотов

Антон Панайотов, основател и изпълнителен директор на Alaric Securities и председател на Българския форум на бизнес лидерите, заяви в предаването „Светът е бизнес“ (водещ Преслав Райков) на Bloomberg TV Bulgaria, че настоящата степен на волатилност на световните пазари е преминала здравословните граници и е станала „токсична“. Според него най-разумният подход за инвеститорите е да прибират реализирани печалби и да заемат изчаквателна позиция.

Тихата ротация и краят на технологичната еуфория

Панайотов отбеляза, че зад ежедневния пазарен шум вече тече значително пренасочване на капитали, процес, който е започнал преди около половин година, но остава трудно забележим. Той посочи силното концентриране в технологичния сектор — едва пет технологични акции формират 37% от основния американски индекс — което изкривява общата картина и засилва впечатлението за един единствен двигател на пазара.

Експертът критикува прекомерния фокус върху изкуствения интелект през последната година и половина, сравнявайки ситуацията с интернет-безумието от 2000 г. и dot.com балона. Панайотов заяви, че в сегмента най-вероятно ще се появят крайни победители, но в настоящия момент е трудно да се прецени кои ще са те.

Заслепени от технологиите, много инвеститори „купуват риск“, докато според Панайотов именно рискът в момента следва да се продава. Той очерта бавен, но явен завой към по-традиционни сектори с по-ниска, но стабилна динамика — инфраструктура, петрол, газ и електричество.

Европа срещу САЩ: ликвидност, скорост и регулации

Панайотов коментира, че пренасочването към дългосрочни инфраструктурни проекти зависи в голяма степен от политическата и регулаторната среда. В момента той наблюдава изтичане на активи от САЩ като форма на намаляване на риска, но Европа не успява да улови големите потоци капитал. Причината е, според него, твърде плиткият европейски облигационен пазар, който не предоставя надеждна алтернатива за крупни суверенни инвеститори — фактор, който допринася и за поскъпването на златото като резервен актив на централните банки.

Панайотов посочи, че Европа е загубила част от своята индустриална база, а стремежите ѝ за привличане на инвестиции често се натъкват на свръхрегулации. Той изтъкна германското разбиране, че капиталовите пазари са платформа за спекула, а не за създаване на рисков капитал, което затруднява интеграцията на европейските борси и създаването на дълбок общ пазар на дълг. Издаването на общоевропейски облигации среща политическа съпротива, тъй като държавите не желаят да гарантират този дълг със собствени бюджети.

Цитирайки принципа „отиваш там, където скоростта на парите е по-голяма“, той обясни, че бизнесът търси по-малко регулации и възможност за бързо внедряване на капитали — фактори, които насочват интереса към САЩ и процесите на реиндустриализация там.

България: пенсионни фондове, банки и борса

Панайотов обърна внимание на значителния ресурс, заключен в българската банкова и пенсионно-осигурителна система. Той посочи, че през последното десетилетие на практически нулеви лихви пенсионните фондове са били „с вързани ръце“, инвестирайки предимно в държавен дълг без доходност. Промените в Кодекса за социално осигуряване, влизащи в сила от 2027 г., ще позволят по-гъвкави алокации на над 30 милиарда лева, което може да отприщи нови възможности за инвестиции.

Дори ако част от тези средства мигрират към САЩ или Европа, според Панайотов е по-добре капиталът да работи, отколкото да губи стойност. Той приведе швейцарския модел, в който пенсионните фондове инвестират директно в недвижими имоти и инфраструктурни концесии, като пример за полезна практика.

Банковата система в страната остава консервативна, а едно от основните препятствия за кредитирането и привличането на външен капитал е оставането на България в „сив списък“ по въпроси, свързани с прането на пари. Това създава премиен риск, който оскъпява финансирането и за държавата, и за компаниите.

Панайотов отчете промяна в нагласите на предприемачите: след съвместни инициативи с международни пазари, бизнесът разбира, че не е нужно да има милиардна оценка, за да излезе на борсата. Публичното предлагане може да служи като платформа за ранно финансиране на идеи, екип и визия.

В заключение той предупреди за предпазлива прогноза — политическата неяснота около изборите в САЩ и евентуалната загуба на мнозинство за Доналд Тръмп в Конгреса могат да внесат допълнителни сътресения. Инфлационният натиск, предизвикан от геополитическите премии в цените на енергията, поддържа реалния риск от рецесия. В перспектива Европа и България биха могли да спечелят от пренасочването на капитал от Близкия изток към инфраструктура и недвижими имоти, но до тогава според Панайотов най-добрата тактика е търпение и постепенна преориентация към компании от реалната и енергийната инфраструктура.