Бизнес

Пазарът на петрол се насочва към срив на търсенето

Кратка равносметка след пет седмици Пет седмици след началото на Третата война в Персийския залив ситуацията на световния пазар

Пазарът на петрол се насочва към срив на търсенето

Кратка равносметка след пет седмици

Пет седмици след началото на Третата война в Персийския залив ситуацията на световния пазар на петрол е критична: вече има явен дефицит на сурово гориво. В отговор на прекъсванията индустрията и правителствата приложиха набор от временни и постоянни мерки — от използване на стратегически резерви до пренасочване на експорт през обходни тръбопроводи. Въпреки това, ако конфликтът между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга не бъде спрян скоро, потреблението ще трябва да бъде принудително намалено — с оценка около 8 милиона барела на ден.

Ценовите индикатори до момента показват относителна стабилност при нива около 100 долара за барел, значително под ценовите върхове, наблюдавани при предишни кризи, когато котировките достигнаха 130–150 долара. Brent, глобалният бенчмарк, остава под върховите стойности от 2008 и 2022 г.

Какво вече бе направено

Първите дни на конфликта доведоха до внезапна загуба на доставки, оценена на около 20 милиона барела на ден от суров петрол и рафинирани продукти. Отговорът включваше няколко слоя защита. Първата реакция беше изпразване на резерви — правителствени запаси бяха пуснати на пазара, за да се покрие липсата.

Вторият механизъм бяха обходни маршрути. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства пренасочиха част от износа си през тръбопроводи и терминали в Червено море и Оманския залив, заобикаляйки Ормузкия проток, през който минава приблизително една пета от световните доставки.

Третият елемент беше политическа намеса. Освен освобождаване на резерви от най-богатите държави, вербалните интервенции от политически лидери спомогнаха за овладяване на паническите покупки. Сред политическите реакции в анализа е отбелязана и ролята на президента на САЩ Доналд Тръмп, чиито изявления намалиха нагнетяването на пазара.

Комбинацията от постоянни и временни мерки, при благоприятни предположения, е успяла да компенсира значителна част от загубените доставки — приблизително 60%, тоест около 12 милиона барела на ден. Част от тези мерки, като обходните тръбопроводи, предоставят по-дълготрайно решение; други, като разходване на резерви, са ограничени по обем и срок.

Какво означава това за световното търсене и най-уязвимите

Текущият баланс между предлагане и търсене е толкова неустойчив, че защитните механизми ще се изчерпят, ако прекъсванията продължат. В такъв сценарий пазарът ще бъде принуден да намали потреблението драстично, което икономистите определят като „разрушаване на търсенето“.

Една от ключовите социално-икономически последици ще бъде изместването на най-бедните държави в Африка и Азия от глобалния пазар. Тези страни ще изпитат трудности да плащат за ограничените доставки, което ще доведе до спиране на производство в заводи, липси на горива и по-широки икономически затруднения.

Освен социалния аспект, продължаващият недостиг поставя и риск пред европейските и други големи икономики: съкращаването на потреблението с оценяваните 8 милиона барела дневно е обем, който надвишава общата консумация на петте най-големи европейски икономики и би довел до значителни сътресения в транспорта и индустрията.

Контекст и предишни кризи

Текущата ситуация контрастира с кризата от 2020 г., когато пандемията предизвика свръхпредлагане и натиск надолу върху цените. Този път проблемът е обратен — остра липса на доставки. Предишните епизоди на прекъсване на доставки и високи цени са продължавали месеци или години, което увеличава вероятността настоящите временни мерки да се окажат недостатъчни при продължителен конфликт.

При продължаваща ескалация пазарът ще бъде принуден да търси допълнителни и по-стриктни начини за намаляване на потреблението, като това ще има широкообхватни икономически и социални последици в световен мащаб.