Парламентът закри Антикорупционната комисия — разпределят функциите

Какво се случи

Парламентът закри Антикорупционната комисия — органа, който бе позициониран като централно звено в държавната борба с корупцията по високите етажи на властта. Комисията беше учредена с големи очаквания, но в публичното пространство бързо получи двузначна оценка: от една страна — защитавана като важна преграда срещу безнаказаността, от друга — критикувана като политически инструмент и обвинявана в ролята на „бухалка“.

Решението на Народното събрание сложи край на съществуването ѝ в сегашния ѝ вид и предизвика незабавно преразпределение на задълженията, които комисията изпълняваше.

Къде отиват функциите

След закриването правомощията и материалите на комисията са разпределени между няколко институции:

– Разследванията, които комисията е водила или е била натоварена да инициира, преминават към Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП).
– Контролът и проверките, свързани с конфликт на интереси, се прехвърлят към Сметната палата.
– Архивите и съхраняваната документация са отдадени на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).

Тази реорганизация цели да запази продължителността на разследванията и достъпа до архивната информация, но променя централизираната рамка, в която действаше комисията.

Политически и европейски контекст

Закриването на комисията не се разглежда само като вътрешнополитически акт. Решението идва на фона на европейски натиск и при условие на спрени средства по Плана за възстановяване. В текста, представен в публичното пространство, се подчертава, че от страна на Брюксел има очаквания за ефективна, независима и работеща антикорупционна система — ангажименти, които според критиците остават неизпълнени.

Така дебатът за съдбата на комисията съчетава две нива: вътрешнополитическата оценка на нейната работа и международното измерение, свързано с доверието на европейските институции и финансовите ангажименти за страната.

Аргументи и противоречия

В общественото пространство комисията бе определяна по различен начин. Поддръжниците ѝ я смятаха за последна бариера срещу безнаказаността, особено по случаи, които засягат висши длъжности и сложни интереси. Противниците пък я виждаха като инструмент за политическо преследване и „бухалка“, използван в партийните битки.

Закриването и последвалото разпределение на функциите повдига въпроси за независимостта на разследванията, капацитета на новите отговорни органи да поемат задачите без прекъсване, както и за прозрачността при управлението на архиви и документи.

Дебат в студиото

Темата бе разгледана и в ефир в предаването „Директно“, където по въпроса говориха експерти с различни профили. Сред участниците бяха Екатерина Баксанова — експерт в правната комисия в Института за пазарна икономика, и доц. Тони Димов — председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството. Дискусията обхвана както правните и институционалните последици от закриването, така и възможните ефекти върху доверието към антикорупционната рамка на страната.

Какво следва

С решението на парламента започва процес на прехвърляне и интеграция на дейности и данни. Ключовите предизвикателства занапред включват гарантиране на непрекъснатост на разследванията, ясно определяне на отговорностите между новите институции и изпълнение на международните ангажименти за създаване на ефективна и независима антикорупционна система.

Промените поставят въпроса дали разпределението на функциите ще засили борбата с корупцията или ще доведе до фрагментация и загуба на специализиран антикорупционен капацитет. Отговорите ще станат видими в следващите месеци, когато новите структури поемат работа и обществото може да оцени резултатите.