Игрите на 33-ата олимпиада подобриха със 116 километра абсолютния рекорд по най-голямо разстояние от мястото на провеждане до друго, в което се провеждат състезания. От Париж до Таити, където са стартовете в сърфинга, разстоянието е точно 15 705 километра с отчитане на формата на Земята.
Рекордът до момента бе между Мелбърн и Стокхолм от 1956 година. Тогава се наложи в Швеция да отидат състезателите по конен спорт, защото в Австралия има най-строгите ограничения за внос на животни. Тогава разстоянието бе 15 589 километра между двата града. Или разлика от 116 километра.
Ветроходството на игрите в Париж ще е в Марсилия, но сърфингът уби всички рекорди Таити се намира в централната част на Южния Тихи океан между Австралия и Калифорния. Площта му е около 1000 квадратни киломентра и е по-малък от Хонконг.
Част е от Френска Полинезия, полуавтономна територия, която е френска от 1842 година насам и се състои от 118 острова и атола. Полетът дотам е над 20 часа, след като няма директен от Париж до столицата Папаеете. Интересното е, че преди 68 години имаме състезател, който е отделно от делегацията ни.
Това е легендарният Крум Лекарски, който с коня си участва в индивидуалната обездка с коня си Едгар. Там заема 36-о място. Лекарски на олимпиадата в Мелбърн е на 58 години, като това са му третите игри.
Първите са му точно в Париж преди един век, когато е в компанията на още една легенда в родния спорт – бъдещия генерал Владимир Стойчев. Двамата са заедно в Амстердам 4 години по-късно. Участието на Лекарски в Мелбърн (както официално се води олимпиадата) не е негово последно.
Той се състезава и в Рим 4 години по-късно, когато е на 62 години и 123 дни. Това и до днес е рекордът за най-възрастен български състезател на олимпиада. Мелбърн е историческа олимпиада за България. На нея печелим първата си титла след триумфа на Никола Станчев в свободната борба.
Сребърни медали печелят Димитър Добрев и Петко Сираков (бащата на собственика на “Левски” Наско Сираков) в класическия стил и Юсеин Мехмедов в свободния. А футболният ни тим, воден от капитана Стефан Божков, се връща с бронзови отличия.
В състава са доста легендарни имена като Тодор Диев, Георги Димитров-Червения, Милчо Горанов, Иван Колев-Ването, Никола Ковачев, Манол Манолов, Димитър Миланов-Пижо, Георги Найденов, Панайот Панайотов-Гацо, Кирил Ракаров, Гаврил Стоянов, Крум Янев и Йосиф Йосифов.
Нашите могат да играят и финал, но губят в продълженията от СССР с 1:2 в 1/2-финала. Изравнява се постижение на Лондон Париж изравнява и постижение на Лондон, като градът, който е домакин три пъти на летни игри. Първите са през 1900 г., като те влизат в историята като най-дългите.
Състезанията са от 14 май до 28 октомври, защото се провеждат със световния панаир. Тези игри бяха и единствените, които са проведени в невисокосна година, до тези в Токио, които бяха отложени с една година заради пандемията с коронавирус и се проведоха през 2021 г.
Тази олимпиада е трябвало да бъде първата в историята, но членовете на МОК решили, че не може да се чака цели шест години, след като взели решение за възобновяването им и така дават дебюта на Атина. През 1900 година за първи път участват и жени на олимпиадата.
Графиня Хелън дьо Портале (родена в Ню Йорк) участва във ветроходството със съпруга си и официално е обявена за първата олимпийска шампионка в историята. 124-годишна мистерия От първата олимпиада в Париж стои и една мистерия, която не е решена и до днес.
В гребането на двойки с кърмчия представителите на Нидерландия (клуб “Минерва”, Амстердам) Франсоа Бранд и Роелоф Клайн решеват, че техният рулеви Херманус Брокман е прекалено тежък, и вземат едно дете от публиката да ги насочва. Никой обаче не го пита за името му.
Така той става неизвестен, а според някои трябва да е най-младият шампион в историята, защото прилича на 7-8-годишен. Изследователи от Тбилиси претендират, че става въпрос за Георги Николаидзе, който с баща си, руски граф, е присъствал на игрите. Такова потвърждение обаче няма.
И МОК и до днес смята Брокман за шампион в тази дисциплина. Правим олимпийски комитет За вторите игри в Париж преди век пък правим тотална реорганизация на родния спорт. Появава се Българският олимпийски комитет и Българската национална спортна федерация (БНСФ).
По онова време БНСФ действа като спортното министерство в момента. Така покрай всичко се ражда и националният отбор по футбол, който тихомълком стана на 100 години, без никой от БФС да отбележи този факт.
