Паравоенни формирования и ескортът на кораби през Ормузкия проток

Паравоенни частни формирования могат да видят търговска възможност в предлагането на ескорт и безопасно излизане от Ормузкия проток за корабите, блокирани заради войната в Иран. Това заяви капитан далечно плаване Христо Папукчиев в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.

Преди сегашната ескалация в региона такива структури вече са изпълнявали охранителни задачи, включително с присъствие на свои хора на борда. Според Папукчиев те разполагат с опит в противодействие на въздушни и подводни дронове и имат различни системи за отбранителни мерки.

Кой може да поеме риска

Папукчиев смята, че някой трябва да поеме риска, за да се разчупи блокадата на протока, и допуска, че ескорт, осигурен от частни формирования, може да доведе до по-бързо решение в сравнение с разчитане единствено на САЩ. Той посочи липсата на единна стратегия срещу нападенията от хутите и изрази съжаление, че през годините не е намерено общо решение, тъй като според него хутите имат твърди връзки с Иран — включително доставка на логистика и оръжие и взаимодействие при координирани операции.

Икономически щети и проблеми с екипажите

Блокираните кораби във водите на Ормузкия проток трупат значителни загуби, а членовете на екипажите проявяват недоволство, припомни гостът. В договорите на моряците не са предвидени условия за работа при подобни рискове, което поражда напрежение. Като пример Папукчиев посочи, че филипинските моряци са получили разрешение от своята държава да напуснат зоната на Персийския залив, а в резултат е възможно отделни кораби да останат без екипаж.

Характерът на морския бизнес допълнително усложнява ситуацията. Корабната ипотека означава, че собственикът търси фонд, който инвестира част от стойността, докато останалата част се покрива от компанията-собственик. Корабът обикновено се залага като гаранция и компанията е длъжна да плаща договорените месечни суми към фонда. Ако корабът не генерира приход от превоз на товар, собствениците продължават да поемат разходи за поддръжка на машини, заплати, застраховки и оперативни разноски — всичко това изсмуква печалбата и затруднява покриването на генерални разходи.

Роля на застрахователите

Папукчиев обвинява лондонското застрахователско лоби, че е допринесло за ескалацията на напрежението, като е предизвикало възприемането, че протокът е затворен още преди действителното влошаване. По думите му струпването на кораби е резултат от подхода на застрахователите, което е направило услуга на правителството в САЩ и създава напрежение между застрахователите в Лондон и потенциални застрахователи от САЩ.

Засягане на глобалния износ и оценка на риска

Папукчиев очерта значението на Персийския залив за световните доставки: около 20% от износа на суров петрол преминават през региона, между 20% и 25% от износа на втечнен природен газ, 15% от износа на рафинирани продукти като торове и сяра, и 3–4% от износа в сухонасипния сектор.

Рискът за отделните видове кораби беше оценен като много висок за танкерите, среден за контейнеровозите и нисък за сухонасипните кораби. Самото струпване на множество танкери, натоварени със суров петрол, деривати, втечнен газ и товари като торове, сяра и амоняк, по думите на Папукчиев, генерира риск дори без активни военни действия около тях.

Той предупреди, че някои товари изискват непрекъснато наблюдение и ангажиране на целия екипаж, за да се запазят невредими, а съществуват и физически процеси — например самозапалване на определени стоки — които не могат да бъдат контролирани напълно.

Заключение

Папукчиев посочи, че частните ескорти са реална опция, но носят собствени рискове и предизвикателства, свързани с международната политика, застрахователните пазари и безопасността на екипажите. В краткосрочен план те могат да облекчат задържането на кораби и да намалят загубите, но въпросът за дългосрочното решение остава открит.