Забавление

Откриха най-ранния известен запис на песен на гърбат кит

Откритие в архивите на Уудс Хоул Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс съобщават, че са идентифицирали

Откриха най-ранния известен запис на песен на гърбат кит

Откритие в архивите на Уудс Хоул

Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс съобщават, че са идентифицирали най-стария досега известен запис на песен на гърбат кит. Аудиоматериалът е уловен през март 1949 г. в района около Бермудските острови и е бил намерен при дигитализацията на стари звукови записи миналата година.

Според Ашли Джестър, директор по научни данни и библиотечни услуги в „Уудс Хоул“, първите слушатели не са били сигурни какво чуват, но са решили да запазят записа. По-късното откриване на този материал в архивите дава възможност да се преразгледа значението му във връзка с развитието на акустичните изследвания и средата в океана.

Контекст на записа

По време на заснемането на звука учените са били на изследователски кораб, където са провеждали тестове на сонарни системи и акустични експерименти в сътрудничество с Управлението за военноморски изследвания на САЩ. Именно в рамките на тези дейности е регистрирана и песента на гърбатия кит, която сега се счита за предшествала с почти 20 години по-широко признатото откритие на китови песни от учения Роджър Пейн.

Откриването е описано и от Асошиейтед прес като намиране на най-старите известни записи на звук от кит, което според авторите на новината може да допринесе за по-добро разбиране на начина, по който тези животни комуникират.

Какво показва запазеният материал

Питър Таяк, почетен изследовател, занимаващ се с морска биоакустика в „Уудс Хоул“, подчертава, че звученето на океана през 40-те години е било значително по-тихо в сравнение с днешната акустична среда. Това означава, че песните на китовете през онзи период са се разпространявали в по-нив шумова фонова среда, което създава различни условия за слушане и интерпретация, отколкото при съвременния повишен шум от корабите.

Таяк посочва също, че запазеният запис от 40-те години може да помогне на учените да оценят как човешки източници на звук, като увеличения морски трафик, влияят на комуникацията на китовете.

Роля на звукa за китовете

Учени от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) обясняват, че способността на китовете да създават звуци е жизненоважна за оцеляването им. Звуците, които издават, включват щракане, свирене и викане и служат за намиране на храна, ориентация, контакти помежду им и възприемане на заобикалящата ги среда. Някои видове произвеждат повтарящи се вокализации, които приличат на песни.

Гърбатите китове, които могат да тежат над 55 000 паунда (24 947 килограма), са сред най-известните певци в океана. Техните вокализации са комплексни и могат да звучат деликатно или дори тъжно, отбелязват учените.

Възможности за бъдещи изследвания

Откриването и дигитализацията на този архивен запис отваря нови възможности за сравнителни анализи между историческите и съвременните акустични условия. Изследователи могат да използват материала, за да проследят промени във вокалната активност и реакции на китовете спрямо различните нива на фонова акустика, както и да изследват адаптацията на поведението им в условията на нарастващ човешки шум.

По този начин архивът от 1949 г. не е само историческа реликва, а и важен инструмент за изследване на влиянието на промяната в акустичната среда върху комуникацията и поведението на големите морски бозайници.