Откриха бронзов пръстен печат с изображение на Александрийския фар при потъналия остров Антиродос
Ново подводно откритие в Александрийския залив Екип на Европейския институт за подводна археология заедно с Главната дирекция по подводни
Ново подводно откритие в Александрийския залив
Екип на Европейския институт за подводна археология заедно с Главната дирекция по подводни антики към Върховния съвет по антиките намериха бронзов пръстен, използван като печат, върху който е гравирано изображение на древния Александрийски фар. Новината бе обявена от Министерството на туризма и на паметниците на културата на Египет.
Артефактът е изваден от района на кралския остров Антиродос, в сектора известен като „Портос магнус“ (Голямото пристанище) в източната част на заливa на Александрия. Днес този участък е под вода в Средиземно море и се изследва с подводни разкопки и проучвания.
Съпътстващи находки и хронологична рамка
Освен пръстена в подводния слой са регистрирани множество фрагменти от керамика и стъкло. Те датират от широк времеви диапазон — от IV век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Тези материали предоставят контекст за мястото и потвърждават продължителната човешка активност и търговия в района на пристанището през античността и ранната антична епоха.
Значение на изображението върху пръстена
Според министерството находката е особено ценна, защото това е първият регистриран случай на изображение на фара, гравирано върху пръстен печат. Гравюрата на пръстена съответства на известно представяне на съоръжението, срещано върху монети от II век сл. Хр., което допълнително подсилва идентификацията на образа и хронологичната връзка.
Какво представлява Александрийският фар
Александрийският фар, считан за едно от седемте чудеса на античния свят, е издигнат на остров Фарос в пристанището на Александрия. Според наличните сведения главният строител е древногръцкият архитект Сострат Книдски, вероятно по поръчение на Птолемей I Сотер. Съоръжението е било впечатляваща конструкция с височина, която се смята че е над 110 метра — едва пирамидите в Гиза са били по-високи в онези времена.
Фарът е унищожен от земетресение през 1375 г. От останките в края на XV век султанът Кайт бей изгражда крепост, известна като Цитаделата на Кайт бей, която стои на мястото и до днес.
Археологически и исторически импликации
Откриването на гравюра на фара върху пръстен печат носи няколко важни импликации за изследването на Александрийския пристанищен комплекс. Първо, то разкрива начина, по който известни градски символи са били използвани в лични или официални печати — вербален знак на идентичност или авторитет. Второ, съвпадението с иконичните изображения от монети дава допълнителна визуална документация за външния вид на фара, която се допълва от археологическите находки.
Следващи стъпки
Екипите ще продължат подводните разкопки в зоната на Антиродос, където находките подсказват за запазени структурни и предметни останки от различни периоди. Планирани са консервиране и задълбочен анализ на пръстена и спасените керамични и стъклени материали, за да се уточнят датировките и връзките им с активността в Голямото пристанище на Александрия.
Откритието подчертава значението на подводната археология за възстановяване на визуалната и материална история на античните пристанищни центрове и дава нови данни за емблематични съоръжения като Александрийския фар.



