Проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим, съобщават в проучване, публикувано в том 15 на израелското научно списание “Антикот” „Надписите бяха открити по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му, П
редполага се, че датират от османския период”, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики. В проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки, съобщава БГНЕС.
„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период”, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество”.
Изследването документира надписи в три основни манастира: „Свети Теодор”, „Предтеча”и „Свети Хараламбос”. В манастира „Свети Теодор” един от надписите гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776″ – идентифициращ град Котел, България.
Авторите отбелязват значението на Котел: Икономическият просперитет на селището води до появата на много заможни жители.” “От XVII в. Котел се превърнал в център на текстилната промишленост. Друг текст гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От Габрово. 1794”.
Габрово е описан като „един от важните центрове на Българското Възраждане”. В друг надпис се казва: „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог”. „Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо – известна фигура в българската история от XVIII в.
“, смята авторите на проучването. То идентифицира и други символи – например печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад”. В манастира „Предтеча” надписите включват: „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги” в Белащица.
Хаджи Константин монах.” Друг гласи: „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул”. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи”. В манастира „Свети Хараламбос” подробен надпис от 1874 г.
изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария”. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован” – селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония”.
Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб.
