От Puma до злато: Китай възобновява вълната от чуждестранни придобивания
Бърз преглед След период на ограничена активност преди около десет години китайските компании отново интензивно търсят придобивания извън страната.
Бърз преглед
След период на ограничена активност преди около десет години китайските компании отново интензивно търсят придобивания извън страната. Само през януари обемът на изходящите сливания и придобивания от Голям Китай достигна 12 млрд. долара — най-високата стойност за първия месец на годината от 2017 г. насам. Сред по-видимите сделки в последно време са покупката на германската спортна марка Puma и придобиването на канадската минна компания Allied Gold Corp.
Исторически контекст
След масовата експанзия на китайски инвеститори в чужбина, Пекин затегна контрола върху подобни трансферни потоци през периода 2005–2010 г., с цел да ограничи разточителните разходи и рисковите задължения. Един от най-известните примери за прекалено бързо разрастване бе HNA Group — компания, която направи серия от западни придобивания, финансирани с дълг, включително холдинги като Hilton Worldwide и Deutsche Bank, и в крайна сметка фалира. Този спад доведе до по-строг надзор и временен спад в изходящите инвестиции.
Какво се променя сега
„Наблюдаваме повишен интерес към сливания и придобивания в чужбина от Китай“, казва Ричард Грифитс, ръководител на отдела за сливания и придобивания в Азиатско-Тихоокеанския регион в BNP Paribas. „В момента се оценяват много нови положения и очакваме да бъдат обявени по-значителни сделки през 2026 г.“, допълва той.
Сред натрупаните фактори за възраждането са засилената конкуренция и свиването на възможностите за растеж на вътрешния пазар, както и възобновеното доверие и финансова стабилност у китайските компании. Силният фондов пазар също дава увереност на корпоративните управителни съвети да одобряват международни сделки и разширяване на портфейлите си в чужбина. Допълнително, Пекин в някои случаи дава благоволение за придобивания, които се считат за стратегически или ключови за националния интерес.
Причини и препятствия
Анализатори и участници на пазара посочват няколко основни мотива за новата вълна: диверсификация на активите, придобиване на технологии и марки с глобален потенциал, както и търсене на суровини и минни активи извън Китай. Въпреки това, предприемачите срещат препятствия — усилени търговски бариери и по-стриктни регулаторни механизми в приемните държави, където общественото мнение и стратегическите съображения понякога водят до ограничаване на сделки в чувствителни сектори.
Къде са целите
Нанси Джън, партньор в Bain & Co. в Шанхай, очаква повишен интерес към пазари с по-малко регулаторни пречки и към сектори, които не се смятат за „чувствителни“: „Очакваме повече китайски компании да купуват активи в чужбина на пазари с по-малко регулаторни пречки и в не толкова чувствителни сектори, включително потребителските стоки и търговията на дребно“, казва тя.
Наред с това, други части на Азия, Канада, някои европейски пазари и Латинска Америка проявяват готовност да приемат китайски купувачи, търсейки инвестиции и капитал. Въпреки че интересът включва и по-чувствителни отрасли, приемливостта на подобни сделки силно варира според държавата и сектора.
Добре дошли в Латинска Америка
Латинска Америка се откроява като един от регионите, които приветстват чуждестранни вложения, включително от китайски компании, особено в минния и ресурсния сектор. Сделките с минни компании като Allied Gold Corp и други подобни примери демонстрират привлекателността на региона за китайския капитал, търсещ суровини и дългосрочни доставки.
Перспективи
Комбинацията от вътрешен натиск за растеж, по-силни баланси в корпоративния сектор и одобрение от регулаторите в Пекин сочи, че изходящите сливания и придобивания от Китай могат да продължат да нарастват. В същото време политическите и регулаторни бариери в някои целеви държави ще определят темпото и профила на бъдещите сделки, като интересът вероятно ще се съсредоточи първо в по-малко спрегнати сектори и пазари.



