От измамник до крал: авантюрата на Борис Скосирев

Филмът и архивите

Испанският документалист Хорхе Себриан представя филм за Борис Скосирев — руски авантюрист, чиято кратка власт в Андора се превръща в необичайно и тревожно събитие за региона. Работата на Себриан се опира на хиляди архивни материали: извлечения от архиви, писма, фотографии, вестникарски статии и спомени на хора, които са познавали Скосирев лично. Професорът по история Фернандо Торес оценява достоверността на филма и подчертава колко трудно е да се разнищи истината за неговата биография.

Авторите на лентата излизат извън митове и легенди и проследяват документалните следи за дейността на Скосирев — от фалшифициране на банкови документи и неплащане на дългове до търговия с наркотици и измами при продажба на животни. Историкът Торес констатира, че „в действителност той е бил просто мошеник“, многократно съден в различни страни.

Какво предложи и как бе провъзгласен

Роден в семейство на скромен чиновник в Руската империя, в емиграция Скосирев се представя за руски аристократ — дори си присвоява титлата Борис фон Скосирев и използва имена като граф Орански, твърдейки близост с европейски монарси. През 1934 г., на фона на политическата нестабилност в Испания и нарастващите страхове сред андорските консервативни кланове, той се появява в планинската държава с претенцията, че представител на френската Орлеанска династия му е прехвърлил правата върху княжеството.

Скосирев обещава независимост от Мадрид и Париж и бързо забогатяване чрез откриване на казино. Под въздействието на неговите увещания през юли 1934 г. Генералният съвет на Андора го провъзгласява за крал под името Борис I. Не е изяснено дали той е действал сам или е бил подпомаган от трети страни, нито от къде е финансирал разточителния си начин на живот — свита, двама любовници, приеми, балове и подкупи.

Според анализа в документацията Себриан достига до заключението, че Скосирев вероятно е работил за специалните служби на нацистка Германия — Абвера. В Берлин, където вече е на власт Адолф Хитлер, изглежда е имало интерес към присъствие в Пиринеите.

Тежък крах и последващи перипетии

Новината за възкачването му не предизвиква ентусиазъм в Испания, където Скосирев е заподозрян и в търговия с кокаин. Когато за кратко напуска страната, е заловен от испанската жандармерия и откаран в Мадрид, където получава едногодишна присъда за дребно мошеничество. След престой в затвора е изгонен в Португалия.

Филмът следи и по-нататъшните му приключения: през 1939 г. попада във френски лагер като „ненадежден елемент“, после е освободен от германските окупационни власти и заминава за Германия. Там се присъединява към нацистите, работи като военен преводач и получава офицерско звание. След Втората световна война е пленен от американците, а по-късно се установява в Западна Германия, където отново е арестуван от французите по старите обвинения.

През 1948 г., докато върти контрабанда със западни стоки в Източна Германия, попада в ръцете на Министерството за държавна безопасност на СССР и е изпратен в сибирски лагер. Успява да се върне в Германия едва през 1957 г. До смъртта си през 1989 г. живее в град Бопард край Рейн и получава пенсия като участник във войната.

Последната мистификация и общественото послание

Дори на старини Скосирев продължава с мистификациите — през 1982 г. публикува автобиография със заглавие „Човекът в Ялта: тайната заповед на Хитлер към Борис фон Скосирев“, в която твърди, че е бил доверено лице на „фюрера“ и е убедил съюзниците на конференцията в Ялта да не хвърлят атомна бомба над Германия.

Кинокритикът Гарсия Сайс посочва, че филмът е интересен не само заради личността на Скосирев, но и защото напомня колко уязвим е съвременният свят към популисти и авантюристи, готови на всичко в преследване на лични користни цели.