От 1 януари банките ще сверяват името с IBAN при преводи

От началото на следващата година влизат в сила нови европейски изисквания, които ще ограничат схемите за подмяна на банкови сметки при преводи. Албена Петкова, директор „Услуги за превенция на финансови измами“ в БОРИКА, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев, че фокусът при измамите се измества от кражба на картови данни към манипулация, при която самият клиент одобрява плащането.

Според Петкова в последните години моделът на измамите значително се промени: ако преди основната цел е била кражба на данни и злоупотреба с пластики, в пост-COVID периода преобладават атаките, при които потребителите биват убедени да извършат превод доброволно. Това изисква нови мерки както на регулаторно ниво, така и в практиката на банките и платежните посредници.

Нови изисквания и готовност на финансовите институции

От следващата година ще бъде задължителна проверка, при която се сверява името на титуляря с въведения IBAN. Целта е да се намалят случаите на измами чрез подмяна на сметки и насочване на плащания към фалшиви получатели. Петкова посочи, че финансовите институции у нас са подготвени за прилагането на тези европейски правила.

За клиентите това ще означава промяна в потребителския интерфейс: при разминаване над определен частичен процент на съвпадение потребителят ще вижда допълнителен екран и ще трябва да потвърди, че желае да извърши превода. „Винаги клиентът ще бъде този, който трябва да одобрява даденото плащане“, коментира тя, уточнявайки, че системата не отменя ролята на потребителя при финализиране на трансакцията.

Изкуствен интелектът като инструмент за измами и отговорът на банките

Петкова подчерта, че навлизането на изкуствения интелект променя тактиките на измамниците: AI се използва за създаване на фалшиви сайтове, изготвяне на убедителни и безгрешни текстове и за репликиране на институции. Тези нови възможности повишават качеството и правдоподобността на социално-инженерните атаки.

В отговор банките и платежните системи изграждат комплексни анти-фрод рамки, които следят поведението на клиента през целия жизнен цикъл — от откриване на сметка до ежедневните операции. Петкова отбеляза, че ефективната защита изисква „технология срещу технология“ и че без използването на комбинирани системи, включително с елементи на AI, борбата със съвременните заплахи би била затруднена.

Превенция и практични съвети за потребителите

Експертът посочи, че мрежите от посредници и сложните вериги за пренасочване на средства могат да бъдат разпознати чрез анализ на паричните потоци. При възникване на съмнения за измама гражданите трябва незабавно да прекратят комуникацията с подателя и да използват официалните контакти на институцията, вместо да следват насоки, дадени чрез съмнителни канали.

„Когато се случва нещо, което ви създава тревожност и страх или усещате, че е извън нормалното, съветът е никога да не се подвеждате по стъпките, които са ви начертани, за да направите спешно плащане“, коментира Петкова. Тя препоръчва хората да прекъснат подобна комуникация и сами да инициират контакт през официалните сайтове и телефонни номера на институциите.

Новите регулации и технологичните рамки на банките целят да намалят риска от „оторизирани преводи“, при които жертвите сами издават съгласие за плащане след манипулация. В съчетание с подобрени анти-фрод системи и информирането на клиентите, мерките се очаква да ограничат успешността на този вид измами в следващите месеци.