Опитът за контрол над венецуелския петрол изглежда неразумен

Политически интереси и промени в петролния бизнес

Интересът на американския президент Доналд Тръмп към венецуелските петролни запаси не е тайна, но самата петролна индустрия се трансформира значително след войната в Ирак. В публичния дискурс от дълго време се появяват твърдения, че Съединените щати водят „война за петрол“ при своите военни интервенции — особено от страна на определена част от левицата. Тези обвинения обаче често са представяни като неточни и опростяващи сложните геополитически реалности.

След конфликтите в Ирак моделът на експлоатация и политическо влияние върху енергийните ресурси се е променил, което затруднява директното приписване на единствено икономически мотиви за военни действия. Въпреки това в случая с Венецуела администрацията на Тръмп не е направила категорично изявление, което да отрече ролята на желанието за достъп до нефтените резерви като фактор в политическите решения спрямо Каракас.

Деяния срещу режима и контрола върху износа

В текста се посочва, че част от действията срещу правителството на Николас Мадуро имат за цел да подчинят останките от режима на Чавистите, като се използват мерки, които пряко засягат възможността за контрол върху износа на петрол. Сред тези мерки е и прилагането на морски ограничителни практики — описани като военноморска карантина — чрез които се ограничава свободата на експорт и се упражнява натиск върху настоящите власти в Каракас.

Тази комбинация от политически и икономически инструменти създава впечатление, че осигуряването на преференциален достъп до венецуелския петрол е сред мотивите зад част от международния натиск върху Мадуро. Текстът подчертава, че, за разлика от администрациите на Буш и тяхната интервенция в Ирак, администрацията на Тръмп е оставила малко пространство за съмнения относно подобни амбиции в конкретния венецуелски контекст.

Очаквания за реформи в петролния сектор

Държавният секретар Марко Рубио направи ясно изявление в предаването „Face the Nation“, че Вашингтон разчита Венецуела да отвори в значителна степен държавно контролирания си петролен сектор за чуждестранни инвестиции. Рубио добави, че при евентуална либерализация най-вероятно ще има предпочитание към американски компании при разпределението на достъпа и условията за участие.

Това очакване за отваряне включва не само промени в законодателството и регулациите, но и промяна в начина, по който се управлява самият износ — от държавния апарат към по-включващи външни играчи. В резултат на това структурата на контрола върху ресурсите би могла да се промени драстично, ако тези планове бъдат реализирани.

Анализ и заключение

Авторът на анализа, Грег Приди, старши сътрудник за Близкия изток в Центъра за национален интерес, изразява виждането, че макар твърденията за „война за петрол“ да са често срещани, реалността е по-сложна. В случая на Венецуела няма еднозначно демантиране от американска страна на възможните икономически стимули за политическата и военната активност срещу режима на Мадуро. Вместо това действията и публичните изявления сочат, че контролът върху експортния поток и отварянето на държавния сектор за чуждестранни инвестиции — с привилегии за американски фирми — са сред ключовите елементи на стратегията, представена в последните политически маневри.