Операта в Сидни, най-емблематичната австралийска сграда, отбелязва своята 50-годишнина. Този многофункционален център за сценични изкуства се счита за шедьовър на архитектурата от 20-ти век и е символ на съвременната Австралия.
През своите 50 години история, Операта в Сидни беше домакин на невероятно разнообразие от таланти и изкуства. Тя посрещна музиканти, хореографи, танцьори, актьори, драматурзи, режисьори, съвременни художници и визионери, които променяха начина, по който публиката възприема културата.
Сградата беше официално открита от кралица Елизабет Втора през 1973 година, след 14-годишно строителство. По случай 50-годишния ѝ юбилей, главният изпълнителен директор на Операта в Сидни, Луиз Херън, получи поздравления от цял свят, включително писмо от крал Чарлз Трети.
Операта в Сидни е символ на съвременната Австралия и е оказала огромно влияние върху съвременното изкуство и култура, както на национално, така и на международно ниво.
Тази емблематична сграда е дело на датския архитект-визионер Йорн Утсон, който спечели международен конкурс през 1956 година, финансиран от тогавашния премиер на Нов Южен Уелс. Проектът на Утсон беше избран сред 233 кандидатури и представлява иновативно съчетание на визуално изкуство и практични елементи. Една от най-емблематичните черти на сградата са покривните “платна”, съставени от един милион керамични плочки, които не само са естетически привлекателни, но и спомагат за регулиране на топлината чрез умело използване на цвят и текстура.
Операта в Сидни също включва иновативни решения за пестене на вода и беше проектирана с цел да има 250-годишен живот, в нарушение на нормите по времето си. Строителството на сградата започна през 1959 година и включи участието на 10 000 строителни работници. Много от водещите строителни компании в света участваха в проекта.
Йорн Утсон не видя завършването на сградата и не стъпи в нея, тъй като тя беше довършена от други архитекти, които направиха съществени промени в оригиналните планове на Утсон за интериора на сградата. Първоначалната стойност на проекта беше 7 милиона австралийски долара, но тя нарасна до 102 милиона австралийски долара до момента на завършването му.
