Океанската киселинност руши зъбите на акулите

Окисляването и повишаването на киселинността в морската вода могат да отслабят структурата на зъбите на акулите, което ги прави по-податливи на счупване и компрометира тяхната роля като върхови хищници. Това сочи ново изследване на германски учени, публикувано във Frontiers in Marine Science.

Акулите разчитат на многобройни, постоянно сменящи се зъби през целия си живот, което им позволява да ловуват ефективно и да регулират популациите на риби и морски бозайници. Според изследователите обаче промените в химията на океана могат да разрушат тези „инструменти“ и да намалят тяхната ефективност в хранителната верига.

Методология и основни наблюдения

Екипът е анализирал над 600 изхвърлени зъба на рифова акула, подлагайки ги на условия с настоящата киселинност на океаните и на нива, прогнозираните за бъдещето. Учените отбелязват, че при сценарии до 2300 г. океаните могат да станат почти десет пъти по-киселинни, което е водещ фактор в експерименталните условия.

При повишена киселинност изследваният материал показал видими и структурни промени: по повърхността се появявали пукнатини и дупки, кореновата част проявявала корозия, а цялостната морфология на зъбите била компрометирана. Тези изменения според екипа са достатъчни да повлияят на функцията на зъбите при рязане и задържане на плячка.

Коментари от екипа

„Открихме, че киселинността оказва корозионен ефект върху зъбите на акулите“, заяви водещият автор Максимилиан Баум, морски биолог от университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф. По думите му, материалът и формата на зъбите са адаптирани за рязане на плът, а не за издържане на агресивни химични условия в околната среда.

„Зъбите на акулата са високоразвити оръжия, създадени за рязане на плът, а не за съпротива срещу океанската киселинност“, посочва Баум. Тези наблюдения подчертават, че дори биологични структури, еволюирали за конкретна функция, могат да бъдат уязвими към бързите промени в химическия състав на морската вода.

Възможни последици за екосистемите

Отслабването и повреждането на зъбите може да направи акулите по-склонни към наранявания и да намали тяхната ловна ефективност. Тъй като те използват хиляди зъби през целия си живот, дългосрочните ефекти върху популационната динамика могат да са значими. Намаляване на способността на акулите да регулират популациите на риби и морски бозайници би могло да доведе до каскадни промени в екосистемите.

Изследователите също напомнят, че много видове акули са вече застрашени: над една трета от тях са изложени на риск според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Влошаването на зъбната им структура като допълнителен стресов фактор може да усложни възстановяването на тези популации.

Заключение

Проучването показва, че химическите промени в океаните, предизвикани от окисляване и повишена киселинност, имат директен и видим ефект върху морфологията на зъбите на рифовите акули. Откритите пукнатини, дупки и корозия на корените не са просто повърхностни дефекти — те могат да компрометират функциите, за които тези зъби са еволюирали. Това поставя под въпрос способността на акулите да изпълняват ролята си в морските екосистеми, особено при вече съществуващи заплахи за техните популации.