Образованието трябва да подготвя иноватори, не изпълнители

В предаването Диалог за бъдещето по Bloomberg TV Bulgaria президентът на Graphwise Атанас Киряков постави под въпрос готовността на българската образователна система да подготви кадри за бързо развиващия се високотехнологичен сектор. По думите му настоящият модел насърчава повтаряне на готови алгоритми вместо развиване на аналитично и творческо мислене, което се превръща в пречка пред иновациите.

Шаблонно обучение срещу потребностите на пазара

Киряков посочи, че особено в предмети като математика обучението често се свежда до механично запаметяване на стъпки за решаване на задачи. Учениците се приучават да следват предварително зададени скриптове и всяко отклонение бива наказвано, вместо да се обяснява логиката зад формулите и да им се дава пространство за собствени идеи. Това, според него, често отчуждава младите хора от науката — дори хипотетични примери като възможността Алберт Айнщайн да бъде отблъснат от системата бяха използвани, за да илюстрира как строги правила могат да заглушат талантите.

Този начин на преподаване е в остро противоречие с реалните изисквания на пазара на труда. Институционалният натиск за гарантирано, еднозначно качество на резултатите води до дефицит на функционални умения у завършващите, което затруднява бизнеса да намери кадри, способни да създават и адаптират решения в условия на промяна.

Широк мироглед и роли в технологичните компании

Киряков опроверга представата, че успешен софтуерен бизнес се гради единствено върху тесни технически експерти. Той посочи, че в съвременните AI и технологични фирми програмистите и специалистите по данни формират не повече от 30–40% от персонала. Останалата част от екипите се състои от продуктови мениджъри, маркетинг, продажби и хора, които разбират потребителя — роли, в които емпатията и бизнес мисленето са ключови.

Без такава мултидисциплинарност компаниите лесно стигат до „стъклен таван“ — ситуация, в която техническите решения не се превръщат в успешни продукти заради липса на другите необходими компетенции. Липсата на изследователска култура и страхът от грешки също бяха посочени като сериозни пречки за органичния растеж на иновациите. Киряков изтъкна, че успехите не са „мигновени“, а резултат от години изследвания, финансиране, дизайн мислене и многократни итерации.

Нужда от прагматизъм и модернизация в училище и университет

Гостът обърна внимание и на преподаването на български език и литература, което според него все още използва остарели методологии от XIX век, фокусирани върху сложна академична граматика, без да дават практични умения на повечето ученици. Той сравни този подход с невъзможността да се очаква от бебета да научат езика по същия научен начин — аргумент, че учебните цели трябва да са функционални и адаптирани към реалния живот.

Киряков призна някои позитивни промени: учителската професия постепенно възстановява статуса си и училищната инфраструктура се модернизира. За висшето образование той настоя за съвременна организация, която балансира теория и практика. Особено място отдели на изучаването на философия — не като историческа справка, а като инструмент за развитие на диалектическо мислене.

Синхрон между образование и бизнес

За да се постигне реална свързаност между учебните заведения и работодателите, Киряков призова за по-качествен диалог за адаптиране на приоритетите и компетенциите. Ако държавата не успее да изгради широка база от таланти с гъвкави умения, според него рискът за икономическото изоставане е реален.

В заключение, позицията му бе ясна: бизнесът има нужда от хора, които могат да създават скрипта, да разбират смисъла и да мислят критично, а не от изпълнители на вече зададени механизми.