Ножаров: Пенсионна и трудова реформа могат да спестят близо 500 млн. евро

НОИ като основен проблем в бюджета за 2026 г.

Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, посочи в предаването „Светът е бизнес“, че най-сериозният проблем в проектобюджета за 2026 г. е финансовото състояние на Националния осигурителен институт (НОИ). По думите му трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига в НОИ възлиза на около 47% от необходимите средства.

Като една от мерките в обсуждане той отбеляза въвеждането на петгодишен срок за оспорване на ТЕЛК, но наблегна, че по-голямото предизвикателство са непроменените от 90-те години правила за първа и втора категория труд.

Къде са потенциалните икономии

Ножаров изчислява, че плащанията към пенсионерите, полагащи се по първа и втора категория, са около 400 млн. евро годишно. Към тази сума се добавят още приблизително 60 млн. евро за т.нар. 20 заплати, които получават при пенсиониране определени групи служители. Общата сума достига почти половин милиард евро.

Той изтъкна разликата в практиките при изплащане на допълнителни обезщетения: инженери и IT специалисти в частния сектор получават две заплати при пенсиониране, а при над 10 години стаж на един работодател — шест заплати. В същото време множество чиновници взимат 20 заплати при напускане на системата.

Като пример за реформа Ножаров посочи промените в Полша, където първа и втора категория труд са ограничени до хора, работещи под земята, под вода, на вода и във въздуха, и за всяка длъжност се провежда одит. Той отбеляза, че в България около 80% от състава на МВР е отнесен към първа категория труд.

Според него спестяванията от около половин милиард евро биха могли да дадат „глътка въздух“ на икономиката и например да позволят актуализация на пенсиите с около 16%.

Рискове за бюджета и възможни санкции

Ножаров коментира, че макар бюджетът за 2026 г. да е обнародван, остават множество неясноти. Той посочи като пример целта, поставена от ЕКОФИН при стартиране на процедура по свръхдефицит — нивото на първичните разходи да бъде 4,2% към 10 юли. По негови думи проектобюджетът надвишава този таван с около 1,8 млрд. евро, което по процедурата за свръхдефицит е недопустимо.

Ножаров прогнозира, че на 15 октомври може да последва първо предупреждение за автоматично задействане на санкции. Той посочи, че миналото лято Румъния е получила автоматични санкции и е била принудена да коригира бюджета си в периода на буферна корекция.

Възможно е до края на годината да се наложи корекция надолу и съкращаване на някои буфери в бюджета, добави икономистът.

Държавни разходи, индустриални инвестиции и липса на кадри

Ножаров критикува високите държавни разходи, които според него са 45–46% от БВП. По тази причина той счита, че „половината от икономиката е държавна“ и значителна част от частните фирми зависи от държавни поръчки и субсидии. Това стимулира конкуренция за обществени поръчки вместо инвестиции в пазарна конкурентоспособност и повишава риска от рецесия при слабост на държавното финансиране.

Като позитивен момент той посочи усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, което е довело до значителни инвестиции в секторите на възобновяемите източници, преноса и разпределението на енергията, както и в транспортната инфраструктура.

Европейската многогодишна финансова рамка за 2028–2034 г. ще акцентира върху развитието на гигафабрики за изкуствен интелект и възобновяема енергия, напомни Ножаров, и подчерта, че страната трябва да се впише в тези приоритети, в противен случай рискува да остане без европейско финансиране.

Той отбеляза, че макар да се правят инвестиции в машини, софтуер и технологии, липсват достатъчно кадри за тяхната експлоатация. В предложението за откриване на процедура по свръхдефицит ЕК цитира резултати от тестовете PISA, според които 56% от българските ученици са функционално неграмотни по математика. Ножаров акцентира, че дялът на STEM специалностите във висшето образование в България е около 19% срещу 30% в други страни и призова правителството да работи за повишаване на математическата грамотност и достигане на 30% дял на STEM в университета, за да осигури нужните инженери.