Новият космос: десетилетни технологии, риск и масово производство

Преразглеждане на подхода към космическите мисии

През последното десетилетие космическата индустрия преживя значителна промяна в мисленето, която специалистите наричат New Space. Д-р Виктор Данчев, главен технологичен директор на EnduroSat, в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антон Груев, посочи, че сектора почерпи много от практики, характерни за други индустрии, като аутомотив сектора, и вече не изглежда толкова недостъпен.

Основната идея на новия модел е отказ от уникалния, безкомпромисно перфектен компонент и преминаване към по-серийно производство, по-ниска цена и по-голяма оперативна честота. Докато при класическия подход всеки елемент трябва да работи безотказно от първия път, New Space допуска по-голям риск в името на мащаба и бързото натрупване на опит в реални условия.

От редки полети към седмични мисии и по-ниска цена на данните

Доскоро изстрелванията са се случвали два–три пъти годишно; днес има мисии почти всяка седмица. Този ръст в честотата, заедно с по-голям брой ракети и полети, осигурява постоянен достъп до орбита и съществено намалява разходите за транспортиране на полезен товар. Д-р Данчев дава пример, че преди години EnduroSat е плащал за изстрелване на 1–2 килограма същата сума, за която днес може да изпрати 10–15 килограма.

Крайната цел на много мисии е събирането на данни. Разходът за един гигабайт полезна информация, включващ всички разходи по мисията, е паднал от хиляди долари до стотици. При мисии на компанията вече е достигнато ниво около 50 долара за гигабайт, а целта за новото поколение е да се сведе до около 1 долар на гигабайт.

Риск, технологии и роли на различните платформи

Разбирането за риска се променя между двата модела. Класическият телекомуникационен спътник в геостационарна орбита често изисква живот от 20–25 години и висока надеждност, за да се изплатят инвестициите. При големи съзвездия от малки спътници обаче се допуска, че част от устройствата няма да работят, без да се компрометира цялостната ефективност на системата.

New Space позволява използването на най-новото налично оборудване, като паралелно с това се трупа опит в реални условия. Д-р Данчев отбеляза, че старият начин на мислене води до това някои от най-големите сателити в орбита да използват технологии на възраст 20–30 години.

Изкуственият интелект вече се прилага директно в орбита: примерна мисия показва, че алгоритми за машинно обучение са обработвали изображения на борда на спътник близо четири години, което позволява филтриране на данните още в космоса и предаване само на най-важното.

Малки срещу големи мисии

Д-р Данчев направи сравнение между големите флагмански научни мисии и по-малките търговски платформи. Големите мисии струват стотици милиони и носят висококласни инструменти, но наблюдават дадена точка през дни или седмици. Обратно, множество малки сателити дават значително по-честа повторяемост на наблюденията, макар и със скромни сензори. По думите му бъдещето е в комбинацията между двата подхода.

Той посочи конкретна икономическа разлика: докато един голям сателит може да струва около половин милиард, техните сателити струват около 1 милион. Това означава, че за цената на една голяма платформа може да бъдат изстреляни стотици малки спътници, които да осигурят наблюдение на всяка точка на Земята на интервали от 20–30 минути, вместо на всеки десет дни.

Възможности и препятствия за България

Д-р Данчев изрази убеждение, че България има силен потенциал в новата среда благодарение на наличния хардуерен и софтуерен инженеринг. Много от ключовите умения в космическата индустрия съвпадат с тези в други технологични сектори — от разработка на платки до програмиране на микроконтролери. В същото време като основни предизвикателства той посочи инерцията на стария начин на мислене и бавните производствени цикли, които не отговарят на нуждите на бързо растящия пазар.

Тази година компанията е изстреляла три сателита само през първия месец — пример за ускорените темпове, характерни за New Space. В края на разговора остават въпроси за размера на съвременните сателити, дефинициите за микро и нано сателити и механизмите за справяне с пренасищането на орбитата и космическия боклук. Видеото с целия разговор предоставя допълнителни детайли.