Неясни са целите на САЩ в конфликта с Иран, казва проф. Асенов

Целите на Вашингтон остават неясни

Проф. Асен Асенов от Американския университет във Вашингтон заяви в сутрешния блок на БНТ, че не е ясно какви точно са целите на Съединените щати в конфликта с Иран. Според него последователността на публичните послания и различните предложения от американски политици създават объркване относно официалната стратегия.

От ядрено възпиране към смяна на режима?

Проф. Асенов припомни, че първоначалната официална цел, декларирана в обръщението на президента Тръмп към Конгреса, беше предотвратяване на притежание на ядрено оръжие от Иран. След това обаче в публичното пространство започнаха да циркулират идеи за смяна на режима в Техеран. По думите на проф. Асенов, смяната на режима предполага наземни операции, а американската история с подобни действия не е от най-успешните.

Позицията на Марко Рубио и възможните цели

В изказване пред Американския конгрес сенатор Марко Рубио посочи конкретни приоритети: първо — унищожаване на запасите от балистични ракети в Иран; второ — разрушаване на производствените мощности за тези ракети. Рубио също така свърза тези стъпки с възможността за ликвидирането на висшата фигура в Ислямската република — аятолах Хаменей. Проф. Асенов коментира, че подобни твърдения разпалват сериозни дебати и повдигат въпроси за мащаба и характера на евентуалната военна намеса.

Реакции в САЩ и политическите последствия

Изказванията на Рубио предизвикаха усилена дискусия в Конгреса, включително критики от представители на Демократическата партия. Част от опозицията възрази с аргумента, че предложената линия би представлявала „война на Израел“ и поставя въпроса защо САЩ би трябвало да се замесват. Това, според проф. Асенов, разкрива разнопосочни виждания между политическите сили в страната относно целите и мотивацията за евентуални действия.

Критерии за намеса и ролята на НАТО

Проф. Асенов изтъкна, че ключов въпрос в дискусията е дали Иран представлява непосредствена заплаха за Съединените щати. Ако отговорът е положителен, президентът има правомощия да вземе решение за влизане във война. Ако обаче заплахата не е непосредствена, присъствието на САЩ в конфликта би било трудно да се обоснове, според него.

Друга поставена в дискусията логика е връзката с член 5 от договора на НАТО: ако Иран бъде възприет като заплаха за самите Съединени щати, това би активирало колективните защити. Проф. Асенов отбеляза обаче, че към този момент НАТО стои встрани от конфликта, което допълнително усложнява правната и политическата рамка за евентуално участие.

Заключение

Проф. Асен Асенов подчерта, че в настоящия момент липсва единна и ясна американска линия по отношение на целите в конфликта с Иран. Разнопосочните публични изказвания — от призива за предотвратяване на ядрено оръжие до предложения за смяна на режима и изрично посочени военни приоритети от отделни политици — пораждат въпроси за реалната стратегия и евентуалните последици от по-нататъшни действия. По думите му, докато тези противоречия не бъдат изчистени, международната и вътрешнополитическата ситуация ще продължи да бъде напрегната и непредвидима.