Наследникът на Лагард не бива да повтаря опита на Уорш

Урок от САЩ: защо новият шеф на ЕЦБ трябва да търси стабилност

Опитът на Кевин Уорш в управлението на Федералния резерв през последните пет месеца показва рисковете от резки промени в паричната политика и в начина, по който централните банки комуникират. След като Уорш влезе като обещан реформатор, той въведе опростяване на комуникацията на Фед, премахване на предварителните насоки за бъдещите лихви и преразглеждане на графика за вземане на решения по ставките. Тези промени предизвикаха периоди на объркване и резки колебания на финансовите пазари, а видим напредък в овладяването на инфлацията все още липсва.

Този пример служи като предупреждение за ЕЦБ при избора на наследник на Кристин Лагард: следващият председател трябва да приоритизира приемственост и предвидимост пред експериментални промени, които могат да увеличат несигурността в труден момент за Европа.

Защо моментът е чувствителен

Лагард обяви, че ще си тръгне от поста на 7 февруари, макар мандатът ѝ да трябваше да продължи до октомври 2027 г. Тя аргументира оттеглянето си с желанието да следи по-активно събитията във Франция — страна, която преживява седмици на периодични безредици, подхранвани от тревоги за поскъпване на живота, рязко нарастване на разходите по заемите и неустойчива фискална политика.

В същото време инфлацията и икономическият растеж в еврозоната остават сдържани: общата инфлация е 3,8%, базисната инфлация — 2,5%, а икономическият растеж достига 1%. Тези показатели поставят ЕЦБ в деликатна позиция при вземането на решения за лихвите и комуникацията с пазарите.

Политически риск и искания за намеса

Франция се готви за президентски избори, на които една от водещите фигури е крайнодясната популистка Марин Льо Пен. Тя призовава ЕЦБ да се намеси на пазарите, за да обърне рязкото покачване на доходността по френските държавни облигации. Такава интервенция би била спорна: при наличие на висока инфлация намесата би била икономически неразумна и би отворила опасен прецедент, позволяващ на държави да избягват необходимите реформи в публичните финанси.

Поради тези политически и икономически рискове сред мнозина нарасна натискът наследникът на Лагард да бъде назначен преди първия тур на президентските избори във Франция през април.

Кандидатите и очакванията

Сред спряганите за следващ председател на ЕЦБ са бившият управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот и ръководителят на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос. В проучване сред специалисти Пабло Ернандес де Кос заема първото място в четири от девет категории за потенциални наследници на Лагард, което показва сериозни очаквания към неговия профил.

Уроците от 2021–2022 г. и какво трябва да избягва новият председател

Лагард и ЕЦБ също допуснаха грешки в миналото: през 2021 и 2022 г. институцията, подобно на много други големи централни банки, бе твърде обвързана със сигналите за запазване на ниските лихви. Този подход доведе до закъснения в реакциите спрямо инфлационния натиск и усложни пътя към възстановяване на ценовата стабилност.

Следователно следващият ръководител на ЕЦБ трябва да постави акцент върху предвидима и последователна политика. Това включва ясна, но постоянна комуникация, избягване на внезапни експерименти с насоките и внимателно управление на очакванията на пазарите, особено в условия на политическа нестабилност и растящи разходи по финансирането.

В същото време изборът на наследник не бива да се свежда само до краткосрочни политически съображения преди избори — той трябва да гарантира, че ЕЦБ остава в състояние да постигне своя мандат за ценова стабилност в усложнена европейска среда.