Нарастващ натиск върху американските държавни облигации заради енергиен шок
Разпродажба на пазара на американски държавни облигации се ускори след отказа на президента Доналд Тръмп да приеме последното иранско
Разпродажба на пазара на американски държавни облигации се ускори след отказа на президента Доналд Тръмп да приеме последното иранско предложение за повторно отваряне на Ормузкия проток. Решението засили опасенията, че енергийните смущения вследствие на конфликта ще продължат, което доведе до рязко повишение на доходностите.
10-годишните облигации поскъпнаха по отношение на доходността с 9 базисни пункта до 5,25% в един момент, отбелязвайки най-високото си ниво за последните 19 години. Към следващата сутрин доходността се задържа около 5,23%. При краткосрочните книжа също бе регистриран силен ръст, а доходността по 30-годишните държавни облигации скочи до 5,57% — най-високото ниво от 2004 г.
Цените на облигациите се сринаха глобално, като на фона на поскъпването на петрола и засилената бизнес активност в САЩ се появи допълнителен натиск върху пазара. Анализатори описват случващото се като най-голямата разпродажба на американски държавни облигации от въвеждането на митата през април 2025 г.
Пазарните участници посочват, че високите цени на енергията увеличават вероятността Федералният резерв да продължи с повишенията на лихвите, за да овладее инфлацията. Пазарите на суапови инструменти вече вграждат поне още три увеличения на основните лихви с по четвърт процентен пункт през следващите 12 месеца, като не се изключва и четвърто повишение.
Финансовата динамика доведе до свиване на разликата между доходностите на 10-годишните и 2-годишните книжа до едва 17 базисни пункта — най-малката стойност от началото на 2025 г. Това „сплескване“ на кривата на доходността увеличава риска за възникване на инверсия, явление, което исторически е предхождало рецесии, макар след пандемията неговата предсказателна сила да се поставя под съмнение.
Пазарните движения се засилиха още в началото на сесията в Ню Йорк, след като Иран обяви, че няма да смекчава условията за отваряне на Ормузкия проток. Източници твърдят, че в частни разговори ирански представители са изразили песимизъм относно възможността за споразумение преди междинните избори в САЩ през ноември. Дори след кратко понижение на цената на петрола, когато се появи информация, че Тръмп бил готов да предложи облекчаване на санкциите при напредък по ядрените преговори, доходностите запазиха значителната си част от ръста. По-късно Тръмп отрече твърденията за предлагане на облекчения.
Администрацията на САЩ предприе опит да смекчи ефекта чрез засилено обратно изкупуване на дългосрочни облигации, но това не спря покачването на лихвените нива. Особено силно пострадаха облигации, емитирани в периода на рекордно ниски лихви след пандемията — например 30-годишна облигация, продадена през май 2020 г. с купон от 1,25%, вече се търгува при стойност под 43 цента за долар.
Аналитиците коментират, че пазарните решения в момента се движат до голяма степен от геополитическите новини. Иън Линген от BMO Capital Markets подчертава, че въпреки временните отклонения, потенциалните последици от конфликта с Иран остават ключов макроикономически фактор. Бридж Хурана от Wellington Management отбелязва, че участниците често търгуват на база новините, но при продължително високи цени на суровините е възможно реалните доходи да намалеят и търсенето да отслабне.
Деймиън Маккълоу от Westpac свързва мечия тренд на пазара с продължаващата политика на Фед за затягане и с петрола над 100 долара. От своя страна Прашант Нюнаха от TD Securities посочва, че отказът на Тръмп от дипломатическата оферта на Иран довежда до ново поскъпване на петрола и усилва натиска върху американските държавни облигации. Очаква се фокусът на пазарите да остане върху ситуацията в Ормузкия проток и предстоящи ключови икономически публикации за индекса PCE, ISM и заетостта, които могат да определят следващите движения на пазара.


