Най-старото пещерно изкуство: ръчен шаблон на Сулавеси над 67 800 години

Кратко резюме на откритието

Международен изследователски екип, включващ индонезийски и австралийски археолози, откри в пещера на Сулавеси рисунка, която се счита за най-старото известно пещерно изкуство в света. Произведението представлява шаблон на ръка, намерен в Лянг Метандуно на остров Муна — част от карстовия пейзаж на Сулавеси — и е датирано на минимум 67 800 години.

Място и продължителност на художествената активност

Пещерата Лянг Метандуно, където е открит шаблонът, е част от богатия скален комплекс на остров Муна. Проучването показва, че това не е еднократно творческо действие: мястото е било използвано за изработка и възпроизвеждане на скални изображения в продължение на дълъг период, като някои от рисунките са били обновявани или нанасяни многократно през поне 35 000 години.

Метод на датиране и резултати

За определяне възрастта на изображението изследователите приложиха ураново датиране. Те анализираха микроскопични минерални слоеве, които се образуват върху и под рисунката, за да установят минималната ѝ възраст. Получените данни показват, че шаблонът на ръка е поне 67 800 години, което надвишава предишни открития на скално изкуство в региона с повече от 15 000 години.

Археологическо и културно значение

Откритието има значим принос за разбирането на ранната човешка миграция и културното присъствие в региона. Учените отбелязват, че находката дава важни доказателства за изследване на праисторическия континент Сахул — древна суша, която в миналото е свързвала Австралия, Нова Гвинея и Тасмания. Екипът предполага, че творците от Сулавеси са били в тясна връзка с предците на коренното население на Австралия, което подкрепя хипотези за достигане на Сахул от съвременни хора преди поне 65 000 години.

Характеристики на изображението

Шаблонът на ръка е уникален и в световен мащаб. Освен че е изключително стар, той притежава особен детайл: контурите на пръстите са умишлено стеснени след първоначалното създаване на изображението. Това модифициране навежда на мисълта за символично или културно значение, придадено на мотива от неговите създатели.

По-широки изводи

Комбинацията от ясно датиране на минералните слоеве и присъствието на дългосрочна художествена активност в пещерата предоставя нови данни за културните практики на древните общности в Югоизточна Азия. Накратко, находката на Лянг Метандуно променя представите за хронологията на скалното изкуство в региона и укрепва връзката между праисторическите общества на Сулавеси и тези, които са населявали по-широката територия на Сахул.

Заключение

Откритието на шаблона на ръка в пещерата на остров Муна не само фиксира нов рекорд за възрастта на пещерното изкуство, но и разширява археологическите рамки за изучаване на ранните миграции и културни контакти между древните популации в региона. Установените възрасти и наблюдаваните културни особености предлагат здрава основа за по-нататъшни изследвания на човешката история в областта.