Експериментът „ Малкият Алберт “ е един от най-известните, но и най-противоречивите случаи в психологията. Някои експерти смятат, че е бил лошо замислен от самото начало и не може да се счита за валиден според днешните научни стандарти. Какъв е експериментът?
Експериментът е проведен от американския психолог Джон Уотсън и неговата асистентка Розали Рейнър в университета „Джонс Хопкинс“ през 1919 г. Те са искали да проверят дали човешкото поведение може да бъде обусловено по същия начин, както при кучетата в експериментите на руския физиолог Павлов.
Те избрали деветмесечно бебе – син на бавачка – и го кръстили „Малкият Алберт“. Но след това, при всеки контакт с животното, зад него се удряла метална тръба, причинявайки силен звук.
След няколко повторения Алберт започнал да се страхува от животните и други подобни предмети – като вълнени палта и брадата маска на Дядо Коледа.
Уотсън вярвал, че всички човешки емоции произтичат от три основни реакции: страх, гняв и любов, и използвал това изследване като „доказателство“ за тази теория. Неетични и противоречиви изследвания Този експеримент би бил сериозно нарушение на етичните стандарти днес.
Бебето не можело да даде съгласие, а майката не била информирана за пълния характер на експеримента. Когато разбрала, тя изтеглила детето и обещаното от Уотсън „декондициониране“ така и не било проведено.
Освен това експериментът е бил методологично слаб – той е проследявал само един субект, без контролна група. През 2021 г. списанието „ История на психологията“ нарече експеримента „до голяма степен неуспешен“, а реакциите на Алберт „слаби и вероятно резултат от други фактори“.
Кой е била малкият Алберт? Самоличността на Алберт никога не е била официално документирана от Уотсън. Въпреки това, през 2009 г. екип от психолози установява, че най-вероятно той е Дъглас Мерит, син на медицинска сестра в дома „Хариет Лейн“.
Медицинските му досиета разкриват, че Дъглас е починал в ранна детска възраст от хидроцефалия – състояние, при което течност се натрупва в мозъка, причинявайки проблеми в развитието.
Въпреки твърденията на Уотсън, че Алберт е здрав, д-р Алън Фридлунд от Калифорнийския университет в Санта Барбара посочва, че бебето е имало непропорционално голяма глава, не е показвало типичните социални усмивки, нито е търсело утеха, когато е било уплашено – което би могло да показва неврологичн
и разстройства. Какво е въздействието на експеримента? Въпреки че резултатите са съмнителни, а методологията е критикувана, експериментът „Малък Албърт“ е оставил своя отпечатък.
Той е стимулирал по-нататъшни изследвания на това как се развиват страховете и е повлиял на начина, по който психолозите гледат на тревожността, фобиите и посттравматичния стрес.
„Като цяло, проучването беше ужасно лошо замислено, но въпреки това оказа голямо влияние върху развитието на клиничната психология“, заключава д-р Фридлунд.
