Може ли Европа да използва $10 трилиона американски активи като оръжие

Парите като потенциално контрамярко

Европейските държави и институции притежават значителни обеми американски облигации и акции, което поражда въпроса дали тези позиции биха могли да послужат като средство за натиск в отговор на политиката на президента Доналд Тръмп. По данни в разглежданото проучване американските активи, държани в Европейския съюз, възлизат на над 10 трилиона долара, с по-големи дялове в Обединеното кралство и Норвегия.

Наличието на такива по-големи портфейли подхранва спекулациите, че Европа би могла да използва „капитала като оръжие“ – идея, която вече е обсъждана публично от водещи анализатори на финансовите пазари.

Ограниченията пред политиците

Въпреки теоретичния потенциал, практическият капацитет на правителствата да налагат масови продажби е значително ограничен. По-голямата част от американските активи се държат от частни фондове и инвеститори извън прякото управление на държавите, което прави принудителните мерки трудни за прилагане. Дори когато активите се държат от публични институции, решенията за продажба биха могли да навредят на собствените инвестиционни резултати на европейските инвеститори.

Анализаторите предупреждават, че за да се стигне до масово „продаване на Америка“, ситуацията вероятно трябва да ескалира значително, тъй като подобни стъпки носят материални финансови загуби за продавачите.

Колко е голям залогът

Европейските държави държат близо 40% от чуждестранните американски държавни ценни книжа, а сред публичните притежатели най-голям е норвежкият суверенен фонд с размер 2,1 трилиона долара. В същото време по-голямата част от американските активи в региона принадлежат на множество частни инвеститори и фондове, а някои ценни книжа, регистрирани в Европа, в крайна сметка ще се окажат собственост на инвеститори извън континента.

Коментари от пазара

Кит Джукс, главен валутен стратег в Societe Generale, посочва, че огромният нетен дефицит на международните инвестиции на САЩ представлява потенциална заплаха за долара – но само ако чуждестранните притежатели са склонни да поемат финансови щети. Той отбелязва, че публичните инвеститори може да спрат да натрупват или да започнат да продават, но това вероятно ще стане само при по-нататъшна ескалация.

Джордж Саравелос, ръководител на валутните изследвания в Deutsche Bank, отбелязва „ключовата слабост“ на САЩ по отношение на зависимостта им от чуждестранен капитал и пита защо европейците биха играли ролята на постояни финансьори при нарушена геоикономическа стабилност. Той също така говори за идеята за „въоръжаване на капитала“, което подчертава превръщането на подобен сценарий в реален риск за пазарите.

Джейн Фоли от Rabobank и изследователите на ING, водени от Карстен Бжески, също посочват, че макар Европа да разполага с теоретично влияние, възможностите за принуждаване на частните инвеститори са ограничени; ЕС може най-вече да стимулира пренасочване към активи в евро.

Пазарна реакция и политически ходове

Повишеното напрежение вече оказа влияние върху пазарите: фючърсите на американските акции, европейските акции и доларът понесоха спадове, докато златото, швейцарският франк и еврото бяха сред основните бенефициенти. Това напомня за по-мек вариант на реакциите при митата, въведени миналата година, когато се наблюдаваше търговия „Продавай Америка“.

На политическо ниво досега най-видимата реакция от ЕС е предложение за замразяване на одобрението на търговската сделка от юли със САЩ и обсъждания за налагане на мита върху американски стоки за 93 милиарда евро. Германският министър на финансите призова за подготовка на най-силната търговска контрамярка.

Заключение

Въпреки наличието на огромни европейски позиции в американски активи, законовите, икономическите и политическите препятствия правят използването им като оръжие трудно и рисковано. На теория инструментите за натиск са налице, но на практика подобна стъпка би представлявала сериозна ескалация и би нанесла щети и на европейските инвеститори. Засега пазарите и политиците изглежда предпочитат по-меки форми на отговор.