Забавление

Могиланската могила във Враца — паметник без аналог, обяснява Александра Петрова

Презентация и нови спасителни разкопки Археологът Александра Петрова описа Могиланската могила във Враца като паметник без аналог на територията

Могиланската могила във Враца — паметник без аналог, обяснява Александра Петрова

Презентация и нови спасителни разкопки

Археологът Александра Петрова описа Могиланската могила във Враца като паметник без аналог на територията на Древна Тракия и в България. Тя представи темата „Могиланската могила във Враца – 60 години по-късно“ в Регионалния исторически музей – Враца като част от зимните четения на музея. Петрова е ръководител на спасителните разкопки, проведени на могилата през 2025 г.

Шестдесет години след първите проучвания, отново се наложи спешна намеса заради започнат строеж на жилищна сграда. По думите ѝ в момента няма яснота кога и как ще продължат следващите стъпки по опазване и изследване на обекта.

История на проучванията: 1965–1966

Могиланската могила е открита случайно през 1965 г. при строеж на жилищни блокове и проучванията продължават през 1966 г. под ръководството на Богдан Николов от музея във Враца. При тези ранни разкопки са извадени редица ценни находки: златен тракийски венец, златни обеци, сребърен наколенник с позлата, колесница, конска амуниция и други предмети, които подсказват висок статут на погребаните.

Открити са и пет съоръжения, свързани с поменалния обред — т.нар. тризни, от които са извлечени вносна луксозна керамика за трапеза и тара керамика, тоест амфори. Тогава е документирана и самата структура на могилния комплекс: ограда от каменна стена, изградена от блокове бигур и речен варовик, с фасада с характерно стъпаловидно оформление.

Структури, стратиграфия и контекст

Петрова подчерта, че самият паметник е част от акропола на тракийско селище, към което са принадлежали и други могили в рамките на Враца, но голяма част от тях са унищожени вследствие на урбанизацията. По данни, цитирани от проучванията на проф. Нарцис Торбов, селището в местността „Градище“ възниква още в края на ранножелязната епоха (VI век пр. Хр.) като укрепен стратегически пост, контролирал пътя към медните рудници в Балкана над днешното село Згориград. Населението се свързва с племето трибали, обитавало земите между реките Искър и Морава.

По време на последните проучвания първото, което е било изчистено, е културният пласт от по-късни периоди — османският и пластове от XIX–XX век. Тези по-нови вкопавания са нарушили средновековен некропол, който също е бил вкопан в насипа на могилата. От своя страна средновековният некропол е нарушил културния пласт на самата могила, което усложнява стратиграфията.

От могилата е извадена една гробна конструкция с примитивна архитектура, която може да се отнесе към тракийския период, но е ограбена — открит е фрагментиран човешки костен материал.

Хронология и значимост на находките

Датировката на целия комплекс се поставя в IV век пр. Хр. Наличието на богата растителна и предметна находка в гробниците от 60-те години доведе до хипотезата, че тук са погребани представители на трибалския династичен дом. Новите проучвания потвърждават голяма част от това, което е документирано от Богдан Николов, но предоставят възможност за по-прецизно локализиране на отделните образци и за уточняване на вътрешната хронология на гробния комплекс.

Приложените съвременни методи на документация и изследване дават шанс за по-пълното интерпретиране на комплекса и на обредните практики, свързани с него. Откритите тризни и вносната керамика подчертават контактите и социалния статус на погребаните.

Перспективи

Петрова посочи, че проучването не е приключило и изрази надежда, че работата ще продължи. В същото време остава неясно кога и по какъв начин ще бъдат предприети следващи мерки по опазване и възможна консервация, което е свързано и със застрашението от строителни дейности в района.