Многогодишният поход на Glencore към Rio приключи за 24 часа

Бърз крах след месеци на разговори

След седмици на интензивни контакти, преговорите между Glencore Plc и Rio Tinto Group се сринаха за по-малко от 24 часа. Основният спор се въртеше около цената и искането на Glencore акционерите ѝ да притежават приблизително 40% от обединената компания. Срокът по британските правила за придобивания изтичаше в 17:00 ч. лондонско време на 5 февруари и около 15:00 ч. в четвъртък Rio реши да прекрати процеса.

Историята на сделката продължава повече от десетилетие и бе смятана от Иван Глазенберг за приоритетна. Предложението щеше да обедини големия търговски и добивен бизнес на Glencore с индустриалните операции на Rio в сделка за около 240 милиарда долара. Въпреки многократните опити в миналото, това беше най-сериозната оферта до момента, според участници в преговорите, говорили при условие на анонимност. Говорителите на двете компании отказаха коментар.

Как се стигна до задънената улица

Официалните разговори започнаха през декември, след като Гари Нейгъл, изпълнителен директор на Glencore, установи контакт с новия ръководител на Rio Саймън Трот. В подготовката участваха и председателят на Rio Дом Бартън, а периодът на тихи преговори приключи в началото на януари, след като Financial Times обяви, че двете страни преговарят — ход, който задейства регулаторния часовник.

Екипите на Rio и техните консултанти направиха няколко посещения в централата на Glencore в Швейцария, извършвайки обширна проверка на бизнеса. Според източниците не са открити съществени „червени флагове“, а спорът се сведе основно до оценката и цената на сделката. И двете страни целяха оферта преди публикуването на финансовите резултати през февруари.

Финансовите съветници на Rio включваха Evercore, водена от Саймън Роби, както и JPMorgan и Macquarie. Glencore проведе разговори с банки като Citigroup и Barclays, но не назначи официални съветници; компанията използва посредника Майкъл Клайн, който вече работеше с нея при неуспешна оферта за Teck Resources през 2023 г. Иван Глазенберг, като най-голям акционер, засили присъствието си в преговорите с приближаването на крайния срок.

Стратегически мотиви и рискове

Glencore се нуждаеше от ускорен растеж в медния бизнес след спад на производството с повече от 40% за последното десетилетие. Rio виждаше възможност да добави значително медно производство и да разшири портфейла си отвъд силно зависимия от желязната руда бизнес. Комбинацията щеше да измести BHP Group като най-голяма минна група и да удвои производството на мед на Rio, добавяйки потенциално около милион тона бъдещ растеж.

За Rio рискът от отказ бе ясен: зависимостта от пазара на желязна руда, където цените отслабваха поради повишено предлагане и забавено търсене. От друга страна, предишни опити да се съчетаят стиловете и културите на двете компании бяха бързо проваляли сделки.

Последните часове и последствия

В деня на крайния срок ръководителите Нейгъл и Трот разговаряха два пъти, но Rio възприемаше, че Glencore няма да отстъпи от искането за около 40% дял за своите акционери. Glencore пък бе недоволна от идеята Rio да обвърже предложението с цените на акциите от деня, в който преговорите станаха публични, като това според нея не отразява бъдещия потенциал.

Bloomberg съобщи за разпадането на сделката по-малко от два часа преди крайния срок, а малко по-късно Rio публикува изявление за оттегляне. Британските правила забраняват подновяване на преговорите поне за шест месеца, освен ако не се появи конкурентен кандидат или Glencore официално не поиска възобновяване.

Акциите на Glencore поевтиняха с около 7%, което подсили опасенията на инвеститорите и анализаторите относно способността на компанията да развие медния бизнес самостоятелно. В индустрията веднага се появиха спекулации за потенциални нови претенденти; анализаторът на RBC Бен Дейвис отбеляза, че BHP изглежда най-вероятен кандидат, но ще има затруднения да убеди акционерите си в Австралия, след като Rio не е видяла стойност в предложението.