Методиев: България печели, но популизмът ерозира свободата
Ключовите послания на проф. д-р Веселин Методиев Проф. д-р Веселин Методиев от Нов български университет, в студиото на „Светът
Ключовите послания на проф. д-р Веселин Методиев
Проф. д-р Веселин Методиев от Нов български университет, в студиото на „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев, направи преглед на промените и предизвикателствата пред България през последните 35 години. Според него страната е постигнала значими резултати, сред които членството в ЕС и НАТО, което поставя България сред по-заможните икономики на света. Тези успехи обаче съжителстват с рискове, породени от популизъм, манипулации и слабо историческо познание.
Постиженията и тяхната цена
Методиев подчерта, че присъединяването към европейските и атлантическите структури е ключов indicator за развитието на България. Този напредък е бил реализиран в моменти както на конфликт, така и на съгласие, а предизвикателствата на демократичните общества са универсални. Въпреки че стандартът на живот в Източна Европа като цяло е по-висок в сравнение с преди десетки години, това не елиминира уязвимостите пред съвременните политически и информационни заплахи.
Непознаването на миналото и ролята на историците
Една от слабите точки, които Методиев очерта, е неспособността на политиците да черпят поуки от историята. Това според него идва от две страни: от историческата професия, която не е успяла да предаде убедително знанието на широката публика, и от популизма, който насърчава политическите актьори да говорят за краткосрочни печалби вместо за дългосрочни поуки. Писането на учебници се е превърнало в доходоносен бизнес, което води до деформации в представянето на миналото — лесно се говорят легенди за хан Крум и цар Симеон, но по-малко внимание се отделя на дейците, които са реализирали Съединението и обявяването на независимостта.
Популизмът и модерните заплахи
Методиев обръща внимание и на появата на популистки успехи извън България, като дава пример с неочаквани политически промени в Германия, които показват, че подобни явления не са изключение само за нашия регион. Той предупреждава, че популизмът често не е израз на носталгия, а инструмент за привличане на избиратели с обещания и риторика. Днешните общества са по-податливи на манипулация — включително чрез хибридни операции, които идват от външни центрове на влияние. По думите му България вече е загубила първата фаза на такава хибридна война.
Национализъм, омраза и исторически предупреждения
Агресивният национализъм от XX век, който се оформи като нацистка идеология, показва как романтичният национализъм може да бъде изкривен в омраза към „другия“. Методиев припомня трагичните последици от тези нагласи при разпада на бивша Югославия, където етническата вражда доведе до стотици хиляди жертви. Той предупреждава, че дори и днес тази форма на омраза трябва да тревожи обществото, въпреки че не е толкова експлозивна като при Хитлер, и че борбата с омразата — независимо дали расова, етническа или свързана със сексуалността — е необходима.
Отговорност на политиците и елита
Промяната според Методиев трябва да тръгне от политиците: те трябва бързо да отхвърлят популистките подходи и да започнат да комуникират по-реалистично, дори ако това означава краткосрочна загуба на гласове. Освен това той критикува и поведението на заможните хора в България, чието нагло и агресивно поведение в публичното пространство подкопава общественото доверие в „едрия капитализъм“. Такива фигури носят отговорност да демонстрират етика и добронамереност.
Свобода, страх и зависимост
Свободата, според Методиев, се проявява чрез действие, говорене и мислене. Проблем възниква, когато възниква „зависимост в мисленето“ — нежелание да се настоява, да се конфронтира, за да не се рискува лична загуба. Заради разпространяващия се страх свободата и независимостта могат да изчезнат, а това е особено опасно, когато подобни страхове завладеят политическите елити.



