Меркосур и евтин внос заплашват българските фермери

Меркосур и очакваното освобождаване от мита за голяма част от селскостопанските стоки в следващите десет години могат да задълбочат кризата за европейските и българските фермери, предупреди Борислав Петков — земеделски производител и съветник към земеделската комисия в парламента, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Петков посочи като ключов проблем огромната разлика в себестойността между продукцията от страните от Меркосур и европейските производители. По думите му причините са комплексни: липса на регулации, които задържат разходите в ЕС в рамките на „Зелената сделка“, евтина работна ръка и различни технологии, включително използване на генномодифицирани растения.

Основни опасения

Основното притеснение е, че евтиният внос ще постави местните стопани в неконкурентно положение. Петков изрази тревога, че споразумението може да улесни достъпа на генномодифицирани царевица и соя до европейския пазар, което допълнително ще намали конкурентоспособността на българския сектор.

Той предупреди, че след отпадането на голяма част от митата за следващото десетилетие натискът върху цените и пазарните позиции на местните производители ще се увеличи значително.

Зърно и животновъдство под натиск

Въпреки че страната е нетен износител на зърно, вносът на евтина царевица от Меркосур може да ерозира вътрешния пазар и да засегне отрасли като производството на етанол и спирт. Още по-уязвим е животновъдният сектор, където вече се усеща конкуренцията от внос на месо от Аржентина и Бразилия, дори когато се прилагат мита.

Петков предупреди: „Представете си какво ще се случи след премахването на голяма част от митата… Българското животновъдство е към своя край.“ Той акцентира, че снижаването на търговските бариери може да доведе до масов натиск върху фермерите и до закриване на производства.

Критиката му включва и паралел с отварянето на пазара към Украйна — в контекста на четвъртата година на войната между Русия и Украйна той посочи, че земеделието в ЕС и в България вече е отслабено и че допълнителна либерализация на търговията само ще влоши положението.

Липса на прозрачност и политическа воля

Според Петков българската държава е подкрепила споразумението без публични анализи и без сериозен диалог с бранша. Той заяви, че решение на Министерския съвет за подкрепа вероятно е било взето без обществен дебат и без наличието на подробен доклад в Министерството на земеделието.

Като контраст Петков даде пример с Франция, където според него президентът Макрон подкрепил защитни мерки за местните производители, въпреки европейските регламенти. В България, според него, политическата нестабилност е парализирала възможността за подобни мерки и оставя сектора уязвим.

Финансови трудности и достъп до кредити

Петков описа 2025 г. като „третата поредна тежка година“ за българското земеделие, с проблеми в ликвидността и първите големи фалити на зърнотърговци. Това е довело банковия сектор до значителна предпазливост.

„Банките от миналата година са изключително предпазливи и песимистично настроени към земеделските производители. Нови кредити се дават изключително трудно, с много обезпечения,“ каза той. Въпреки че част от заемите са обезпечени със залози върху европейски субсидии, финансовите институции искат допълнителни гаранции, което затруднява инвестициите и задушава производството.

Заключение

Анализът на Петков очертава комбинация от външни търговски рискове и вътрешни структурни слабости — от липсата на прозрачност в решенията до ограничен достъп до финансиране — които заедно могат да изправят българските фермери пред сериозни изпитания в следващите години.