„Мъртвите души“ в избирателните списъци

„Мъртвите души“ отново бяха регистрирани в избирателните списъци, този път в Монтана. Повод за вниманието стана появата на името на Ивайло Калушев, свързван с казуса „Петрохан“, както и името на починалия съпруг на журналистката Паола Хюсеин.

На 19 април Паола Хюсеин отишла да гласува заедно със сина си Борис и установила, че в списъка фигурира нейният съпруг. „Съпругът ми почина преди почти две години – на 27 май 2024 г. Тогава също имаше избори през есента, и името му все още беше в избирателните списъци, но си го обяснихме с факта, че може би е твърде кратко времето, за да бъде премахнато. Но сега, две години по-късно, той продължава да е там“, разказа Паола.

По-нататък в случая се отбелязва и иронията, че Борислав Зюмбюлев, който като главен редактор на вестник „24 часа“ дълго е писал за проблема с „мъртвите души“, сега състоянието на списъците се оказа доказателство за продължаващите нередности, посочи Паола.

Обяснение от администрацията

Директорът на дирекция АПИО – Монтана Красимир Иванов уточни, че името на Ивайло Калушев не фигурира в окончателния списък за гласуване. По думите му такъв човек не се намира в окончателните данни при проверка в ГРАО; името е било в предварителния списък, защото към момента на обявяването на списъка по документи той се водел жив. Иванов посочи, че в хода на разследването около случая „Петрохан“ смъртният акт е излязъл късно, което е довело до разминаване между предварителните и окончателните списъци.

Какво казва законът и практиката

Съгласно Изборния кодекс общините трябва да обявят избирателните списъци на място до секциите 40 дни преди изборите. Това изискване обаче не предотврати появата на грешки в публикуваните предварителни списъци.

Бившият зам.-председател на Централната избирателна комисия проф. Михаил Константинов изказа критика към част от администрацията. От личния си опит, докато работел в ЦИК до 2011 г., той посочи, че тогава периодът за обявяване бил под един месец, дори около две седмици. „Сега виждаме повече от два месеца, човекът не е заличен. Това е мърлявщина на част от администрацията“, каза проф. Константинов и добави, че присъствието на починали в списъците има неприятно обществено значение и подкопава доверието в изборния процес. „Изобщо не трябва мъртви хора да стоят в избирателните списъци“, категоричен бе той.

Предложения за решаване на проблема

Проф. Константинов отбеляза и друг аспект на проблема — в списъците попадат и българи, които живеят извън страната. За да се намалят подобни неточности, той предложи въвеждането на „активна регистрация“, чрез която да останат само имената на хората, които действително са в страната в изборния момент. Според него това не лишава никого от право на глас — ако човек има право да гласува от България и не е в списъка, той може да бъде дописан в изборния ден.

Експертът призова администрацията да поеме отговорност и предложи да бъде приета законова процедура за системно изчистване на избирателните списъци, за да се сведат до минимум подобни случаи и да не се създава съмнение в легитимността на изборните резултати.

Изводи

Настоящите случаи в Монтана показват, че проблемът с „мъртвите души“ не е напълно решен. Разминавания между предварителни и окончателни списъци, закъснели смъртни актове и липса на унифицирана активна регистрация водят до запазване на неточни данни. Административни подобрения и законодателни промени се посочват като необходими мерки за по-чисти и надеждни избирателни регистри.