Мартин Търпанов: Цикълът на пониженията на лихвите приключи

Равносметка: от понижения към ново повишение на лихвите

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев, че цикълът на понижения на лихвите е приключил и централните банки постепенно ще се върнат към затягане на паричната политика с цел да успокоят високата инфлация. Въпреки това на пазара се чуват различни прогнози: в Европа се очакват две-три намаления до края на годината, а в САЩ се дискутира едно понижение, като не се изключва и повече от едно.

Пазарите на облигации подсказват очакванията

Анализаторът отбеляза, че движението на облигационните пазари дава ясна информация за очакваните лихви. Наблюдава се начало на изглаждане на кривата на доходност — спредът между 2-годишните и 10-годишните облигации значително се стесни. Това според Търпанов показва, че за краткосрочните книжа пазарът вече ценообразува възможност за повишение на лихвите.

Рискът от конфликта в Близкия изток и опасността от стагфлация

Според Търпанов сегашният риск за световната икономика от конфликта в Близкия изток той оценява на шеста степен. Ако конфликтът се проточи и прерасне в сухопътна операция, рискът би могъл да нарасне до осма-девета степен. При такъв сценарий поскъпването на петрола ще започне да оказва силно влияние върху цените по веригата и ще ускори инфлацията, което повишава вероятността от стагфлация.

Търпанов припомни, че Европейската централна банка е очертала няколко сценария в зависимост от продължителността на кризата: в най-лошия случай инфлацията може да се ускори до 6–7%, а в най-благоприятния да се върне към около 3%. Всички варианти включват и по-бавен икономически растеж.

Паричната политика срещу фискалните мерки

Анализаторът подчерта, че централните банки трудно могат да управляват паричната политика без ясно разбиране откъде идва инфлацията. Затова първата и най-ефективна реакция при шок е фискална: целенасочени мерки за подпомагане на най-уязвимите групи и на засегнатите бизнеси. Търпанов поясни, че в условия на стагфлация централните банкери са ограничени — ЕЦБ има основен мандат ценова стабилност и може да вдига лихвите само ако е убедена, че това ще свали инфлацията. При инфлация, генерирана от външен енергиен шок, опитите да се тушира с повишаване на лихвите чрез потискане на потреблението няма да са лесно успешни.

Федералният резерв, по думите на Търпанов, има двоен мандат — ценова стабилност и пълна заетост, което му дава по-голяма гъвкавост. Това обяснява защо председателят Джером Пауъл проявява по-голяма предпазливост в изявленията си.

Последствия за България и препоръчани мерки

България е малка, отворена икономика без собствени залежи от петрол и газ, като приблизително 60% от търговията е насочена към западни партньори, напомни Търпанов. Икономиката ни е силно зависима от външното търсене, държавните разходи и вътрешното потребление, поради което ще бъде трудно да се запази досегашното по-бързо от средното в Европа темпо на растеж — в миналото то беше в съотношение три към едно спрямо Европа.

В текущата ситуация той препоръча държавата да прилага таргетирана фискална подкрепа за уязвимите домакинства и предприятия, вместо раздаване на средства „на калпак“ и подпомагане на вече печеливши компании. Особено уязвим ще бъде транспортно-логистичният сектор, който вече изпитва недостиг на поръчки и очакванията са те да намаляват допълнително.

Държавата според Търпанов трябва да играе роля на честен регулатор: да създава благоприятна бизнес среда и равни условия. Фискалната политика следва да се използва при нужда от рестарт на икономиката — част от инфлацията в България през последните години се дължи и на увеличението на държавните разходи и на факта, че заплатите в публичния сектор надвишиха тези в частния.