LNG намалява стимулите за пълнене на газовите хранилища

Комерческият модел за пълнене на хранилища се разклаща

В продължение на години търговците осигуряваха зимните доставки чрез презапасяване през летния сезон — купуваха газ при по-ниски цени, съхраняваха го и го продаваха при по-високи зимни котировки. Тази логика обаче вече не работи така ефективно. Континентът навлиза в отоплителния сезон с най-ниските запаси за това време на годината — средно около 71% запълване, при сезонна средна стойност от 87%.

Причината е свиването на ценовия спред между летните и зимните месеци. Когато разликата между цените намалее, печалбите от съхранение се стопяват и стимулът за търговците да нагнетяват газ в огромните европейски хранилища — изчерпани находища, водоносни пластове и солни пещери — отслабва.

Зависимост от LNG и прекъсвания на доставките

След прекъсването на руските потоци по тръбопроводи Европа все повече разчита на глобалния пазар на втечнен природен газ (LNG). Очакванията за ограничено предлагане на LNG през 2025 г. вдигнаха летните котировки и допринесоха за изравняване на летни и зимни цени. Ситуацията беше обострена и от конфликта с Иран, който прекъсна ключови доставки от Близкия изток.

Тези фактори увеличават риска в случай на допълнителни смущения или силни мразове: при липса на достатъчни запаси Европа може да бъде принудена да купува LNG при високи цени, което ще повиши енергийните сметки и ще добави към инфлационния натиск върху икономиката.

Примери от практиката

Операция на Uniper SE в газохранилището „Епе“ в Гронау, Германия, илюстрира ролята на големите съоръжения в системата. Тези подземни съоръжения имат капацитет да покрият около една трета от годишните нужди на ЕС и в най-студените дни могат да осигурят над половината от дневното потребление, когато търсенето надвиши доставките по тръбопроводи и LNG.

Държавната намеса като възможност и риск

Поради отслабването на пазарните сигнали някои правителства обмислят активна роля в създаването на стратегически запаси или предоставянето на стимули за съхранение. Енергийни компании, политици и съветници в държави като Германия и Нидерландия вече проучват варианти за държавно управлявани резерви.

Стратегическите запаси се различават от търговските: газът се придобива или контролира от държавата и се запазва за нуждите на снабдяването при извънредни ситуации, като се пуска на пазара само при конкретни условия на недостиг.

Йерун Зантинг, управляващ директор на Gasunie Transport Services, която съветва нидерландското министерство на климата по въпросите на сигурността на доставките, посочва нуждата от „гарантирани газови запаси, които да осигурят работа на икономиката за няколко месеца при продължително прекъсване“.

Икономически и социални последици

Въвеждането на държавни резерви и субсидии за запълване може да компенсира загубите на търговците и да повиши общите запаси. В същото време обаче държавната намеса крие риск за пазарните механизми — изкривяване на цените и потенциално допълнително поскъпване на горивото за крайните потребители.

Недостигът на евтин LNG ще има глобални последици: надпреварата за товари ще засегне и по-бедни страни, посочва текстът — като пример се дава Пакистан, който вече страда от периодични прекъсвания на електрозахранването след войната с Иран, нарушила доставките от основния му доставчик Катар.

Какво следва

Ако икономическата логика на пазара остане неблагоприятна, държавите ще трябва да решат до каква степен да поемат цена на сигурността чрез директни покупки, гаранции или субсидии. Решенията ще оформят как Европа ще управлява преходния характер на газа в контекста на зеления преход, както и направлението на енергийния пазар през следващите години.