Липсата на реформи и свързаност задържат цената на тока

Д-р Мария Трифонова, енергиен експерт, заяви в предаването В развитие по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович, че България плаща цената на отложени енергийни реформи. Тя посочи, че политическият дебат често се върти около краткосрочни мерки за сметки, вместо да се търсят структурни решения, което оставя страната уязвима пред геополитически шокове и скъп внос на енергоносители.

По думите ѝ сегашната ценова структура за домакинствата „далеч не отразява пазарните сигнали“, което засилва дефицита на стимули за модернизация и инвестиции в сектора. В практическо отношение това означава, че потребителите не получават ясни ценови стимулите да променят потреблението си, а операторите и инвеститорите не виждат предвидимост, необходима за големи проекти.

Регионална интеграция и липса на връзки към Централна Европа

Анализът на д-р Трифонова показва, че българският пазар е относително добре свързан в рамките на региона, особено с Румъния и Гърция, където цените „вървят паралелно като скачени съдове“. Основният проблем е слабата свързаност с Централна Европа. Липсата на достатъчно междусистемни връзки, в частност по коридора Австрия–Унгария, ограничава възможността страната да се възползва от по-ниски пазарни нива в други части на континента.

Това структурно изоставане прави България по-чувствителна към локални ценови шокове и намалява ефекта от евентуални поевтинявания в европейските хъбове, които са резултат от инвестиции в инфраструктура и диверсификация в други държави.

Уроците от възобновяемите: примерът на Испания

Д-р Трифонова посочи Испания като пример за държава, която след енергийни кризи инвестира масивно във възобновяеми източници и днес отчита едни от най-ниските цени в Европа. В същото време тя отбеляза, че и там навлизането на ВЕИ понякога изпреварва адаптацията на системата, което ограничава пълния позитивен ефект без адекватна мрежова и оперативна готовност.

ВЕИ и енергийни общности: възможности и ограничения

Възобновяемите източници могат да понижават цените, но ефектът е „силно условен“ — зависи от адаптивността на мрежата и наличието на механизми за балансиране. В България растежът на соларни мощности вече намалява цените в отделни часове, но създава и висока волатилност, която изисква допълнителни инвестиции в управление и съхранение.

Енергийните общности се посочват като инструмент за разширяване на достъпа до по-евтина енергия и за включване на уязвими групи. Практиката у нас обаче е ограничена: моделът остава в голяма степен общинско-ориентиран и базиран главно на соларни инсталации, вместо да обхваща по-широки форми на сътрудничество и комбиниране на ресурси.

Ключова пречка е незавършеното и непълно транспониране на европейското законодателство. По думите на експерта нормативните пречки в момента не позволяват тези модели да се развият пълноценно, което блокира потенциала им да намаляват реалните сметки на домакинствата.

Либерализация, умни електромери и геополитика

Либерализацията на пазара на електроенергия според Трифонова продължава да бъде блокирана от липса на политическа воля, въпреки че техническият капацитет да се включат и домакинствата вече е наличен. За успешен преход тя изтъкна необходимостта от въвеждане на умни електромери и по-гъвкави тарифни модели, които да дадат възможност за диференцирано потребление и пазарни сигнали.

Геополитическите кризи допълнително изострят проблема със зависимостта от внос на изкопаеми горива. „Зависимостта от внос на горива ни носи несигурност и експозиция към екстремни ситуации“, посочи експертката. Парадоксално, именно тези кризи ускоряват определени промени: индустрията намалява потреблението на газ, а домакинствата започват да търсят решения като електромобили и локално производство на енергия.

В заключение, според д-р Трифонова, България се нуждае от комбиниран подход — инвестиции в междусистемна свързаност, ясно и пълно прилагане на европейските правила, дигитализация на мрежата и стимули за развитието на енергийни общности — за да се постигне устойчиво намаление на цените и по-голяма енергийна сигурност.