Левът и доверието: как парите стават символ и защо са крехки

Левът като институция и символ

Левът не се появява веднага като национален знак. В ранните години след Освобождението той функционира предимно като техническа, счетоводна единица за бюджетни изчисления, а не като елемент на националната идентичност. С прогреса в изграждането на държавността обаче валутата постепенно придобива символично значение и се свързва с представите за нация и памет.

Проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история и ръководител на Катедра „Политическа икономия“ в УНСС, коментира предаването „Бизнес старт“, че вкарването на исторически образи върху банкнотите — например Христо Ботев през 20-те години — е част от този процес, но не е неговото начало.

Колекционерска стойност и историческа трансформация

Някои от старите емисии на български монети и банкноти днес имат висока колекционерска стойност, макар интересът към тях да е нараствал бавно. Проф. Пенчев посочва като примери златните левове от 1894 г., които са редки и ценни, и железните стотинки от Втората световна война, които днес имат стойност заради трудността да бъдат запазени.

Според него времето често повишава значението на предмети, които някога са били възприемани като обикновени, а подобна съдба спохожда и валути, станали жертва на хиперинфлация в други страни.

Кризите и личните последици

Историята на лева е белязана от тежки инфлационни периоди и болезнени парични реформи. Проф. Пенчев припомня 20-те години на миналия век, когато ограничаването на паричната маса довежда до реална парична криза. Той подчертава, че когато хората не могат да обслужват дълговете си, това не е абстрактен икономически показател, а лична трагедия за множество семейства.

Подобни процеси се проявяват и след 1944 г., когато реформите по същество отнемат спестяванията на населението, оставяйки дълготрайни белези върху общественото доверие.

Деликатността на паричната сфера

Парите са тема, която изисква особено внимание, защото докосва „интимната зона“ на човешкото ежедневие. Проф. Пенчев напомня и за думите на Петко Славейков от времето на създаването на лева — че всички използват пари, но малцина знаят как се правят — и предупреждава, че политическите спекулации около валутата често пренебрегват тази чувствителност, ерозирайки доверието.

Валутата, произходът й и националната идентичност

Връзката между валутата и националната идентичност не е неизменна — тя се изгражда исторически и често под влияние на политически решения. Проф. Пенчев припомня, че самото име „лев“ е използвано още в Османската империя и не е изключително „българско“ по произход. По думите му патриотизмът може да има различни измерения и не е задължително да се идентифицира с паричния знак.

Като илюстрация на това той напомня и за 1990-те години, когато в ежедневието често се използват чужди валути — германски марки и долари — без това да определя степента на национална принадлежност на хората.

Европейската перспектива

Опитите за парично обединение в Европа имат дълга история, припомня проф. Пенчев, започваща с идеите зад Латинския монетен съюз и продължаваща до договора от Маастрихт и въвеждането на еврото. Той описва европейската валута като резултат от десетилетия търсене на стабилност и интеграция, част от по-широкия исторически контекст на паричните политики.

Заключение

Историята на лева и свързаните с нея реформи показват колко уязвимо е общественото доверие в парите. Всяка намеса в паричната сфера оставя следи — не само в икономическите показатели, но и в личните съдби на гражданите, което налага предпазлив и отговорен подход при вземане на решения.