Краят на плитката специализация: нужни са мултидисциплинарни кадри

В предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович Теодор Панайотов, съосновател на Coursedot и Ethermind, заяви, че эпохата на бързите кратки курсове, които гарантираха незабавна кариера и високо възнаграждение, е към своя край. Според него образователната система трябва да се преориентира към формиране на смислени граждани с широк набор от умения и междудисциплинарна подготовка, които разбират различните форми на изкуствен интелект и глобалните тенденции.

Скоростта на промяната и социалните последствия

Панайотов предупреди, че темпът на технологичните и икономическите изменения ще се ускори през следващите години. Това може да доведе до ситуации, в които хора, свикнали на висок стандарт на живот, ще бъдат принудени да го понижат и да преживеят криза на смисъла. Той подчерта, че не всички ще успеят да се адаптират с необходимата скорост, което поставя въпроса за социалната устойчивост и мерките за преход.

AI ще бъде универсална част от софтуера

Панайотов посочи, че изкуственият интелект ще проникне във всички индустрии. Цитирайки известна мисъл, че „софтуерът изяжда света“, той добави, че сега „изкуственият интелект изяжда софтуера“ — с други думи, AI постепенно ще стане стандартна функционалност във всеки продукт, уред и приложение. Очакванията му са, че терминът „изкуствен интелект“ постепенно ще загуби специалния си смисъл, защото почти всяко софтуерно решение ще включва AI компоненти.

Къде ще настъпят най-големите промени

Най-осезаеми промени според Панайотов ще има в секторите, където работата е свързана с обработка на знания и информация — области, в които с кратко обучение от половин година хора могат да започнат работа. Той прогнозира, че в рамките на настоящата година в тези сектори могат да се очакват значителни структурни преобразования. За ръководителите е критично да запазят конкурентоспособността на фирмите си, за да останат в играта.

В сложните отрасли, изискващи широк набор от знания и с висока цена на грешката, човешкият фактор ще остане незаменим. В други области обаче процесите ще бъдат автоматизирани и задачи ще поемат AI агенти.

Икономическият натиск и локалните ефекти

Панайотов посочи, че приблизително половината от световната икономика се движи от дейности, основани на обработка на информация чрез компютри. Тези дейности са подложени на постоянен анализ от бордовете и от големи компании, които инвестират значителни средства в центрове за данни и търсят възвръщаемост.

Процесът на преглед и автоматизация вече води до съкращения и липса на търсени кадри в България. В софтуерния сектор се усеща затруднение при назначаването на младши специалисти, което създава проблем пред работодателите, които трябва да помислят как да запълнят нуждите си от старши специалисти след пет години. Този дисбаланс се наблюдава и в други сектори.

Възможностите за България

Панайотов изрази оптимизъм, че българският бизнес — особено средно големите и големи компании — е адекватен на международните си конкуренти по отношение на използване на AI и оптимизация. Много работодатели вече инвестират в преквалификация и обучение на персонала, постигайки повишена продуктивност.

Той сподели, че през последната седмица се е срещнал с основатели на иновативни български компании, които развиват AI решения в отбранителния сектор, и ако не възникнат големи геополитически сътресения, вижда потенциал за успех на страната в AI революцията.

Ключовият въпрос, според него, е как относително малкото население на България да стане конкурентоспособно и как да се реформира образованието, за да подготви хора, които да се интегрират на пазара през 2035–2040 г. Ако това се реши, страната може да извлече значителни ползи от технологичните промени.

В края на разговора Панайотов постави още въпроси за бъдещето на образованието, дълголетието, ролята на локалните AI модели и възможната роля на Европа в глобалната AI надпревара.