Коларов: какви премии получават олимпийските медалисти

Принципът на премиите и обща рамка

Редакторът Веселин Коларов коментира в рубриката „Спорт и бизнес“ в предаването „Бизнес старт“, че логиката при държавните премии за Зимните олимпийски игри следва същия модел като при Летните: колкото по-очакван фаворит е една страна, толкова по-скромни са паричните стимули за медалистите ѝ. Премиите варират значително — от десетки до стотици хиляди евро в зависимост от държавата и нейната олимпийска тежест.

Конкретни суми при водещи и средни държави

Според Коларов, България отпуска около 120 000 евро за златен медал, 100 000 евро за сребърен и 75 000 евро за бронзов медал. Той отбелязва, че през последните 20 години премиите за българските призьори са били увеличавани три пъти.

Италия, като домакин и сред водещите спортни сили, предлага по-високи суми — 180 000 евро за злато, 90 000 евро за сребро и 60 000 евро за бронз.

Отделно, се посочва екзотичният случай на Хонконг, който предлага рекордните 700 000 евро за златен медал — сума, нетипично висока предвид реалните шансове на страната за отличие.

Коларов подчерта, че има и държави с минимални парични награди, както и такива, които не плащат пари, а предлагат други стимули.

Атипични награди и освобождаване от служба

Като пример за алтернативни стимули е посочено, че Южна Корея освобождава от задължителна военна служба при спечелване на злато. Други страни пък дават материални награди като коли, крави или къщи.

Премии от „топлите“ държави и Океания

Коларов обръща внимание и на участието на държави от топлите географски ширини. Примери: Австралия ще изплаща 20 000 австралийски долара за златен медал, 15 000 AUD за сребро и 10 000 AUD за бронз. За сравнение, новозеландските златни медалисти ще получат 5 000 новозеландски долара.

Нова Зеландия е с 17 участници, а Австралия с 54 — страните от Океания обявиха подробно сумите си.

Африка и Южна Америка: малки делегации и различни стимули

В африканския коридор Мароко предлага най-високите известни премии от континента — малко над 200 000 долара за злато, около 125 000 долара за сребро и към 75 000 долара за бронз. Нигерия плаща съответно 15 000, 10 000 и 7 000 долара, а Кения наскоро увеличи премията за злато и вече отпуска 23 000 долара.

Коларов отбеляза, че много африкански участници в зимни спортове разчитат на лични спонсорства или кампании за групово финансиране, тъй като държавната подкрепа за зимни дисциплини често е ограничена. Като пример беше посочен нигерийският скиор Самуел Икпефан.

Кога започва българското участие в Милано–Кортина

Според Коларов, българското участие започва на 8 февруари в 10:00 часа с квалификациите в сноуборда. В тази дисциплина България ще бъде представена от Тервел Замфиров, Радослав Янков, Александър Кръшняк и Малена Замфирова. В същия ден са и стартовете в ски бягането с участието на Даниел Пешков и Марио Матиканов, а в биатлона ще се състезават Константин Василев, Владимир Илиев, Милена Тодорова и Лора Христова.

Как бе избрано логото на Милано–Кортина

Коларов припомни, че логото за Милано–Кортина бе избрано чрез широко гласуване през 2021 г. — за първи път в историята на Игрите организаторите събраха 871 000 гласа от 169 държави, като 74% избраха т.нар. „Логото на бъдещето“. То изобразява цифрата 26, сякаш начертана с пръст върху замъглен прозорец — образ, през който се виждат природа, история и моменти на общуване и триумф. Логото е във снежни и ледени тонове, което според организаторите символизира както Зимните олимпийски игри, така и крехкостта на планетата и необходимостта от внимание към околната среда.