Сред блясъка на Холивуд, където мечтите се раждат и умират под светлината на прожекторите, Натали Ууд блести като едно от златните момичета на епохата – едновременно дете-чудо, красива млада жена, прочута актриса и трагична фигура, останала завинаги на 43.
Нейният живот, описван често като омагьосан и прокълнат, остава загадка и до днес, разказвана с обожание, болка и съмнение от близки, приятели и почитатели. Натали е една от най-обичаните актриси на Златната епоха на Холивуд. Тя изгрява като дете-чудо и се превръща в емблема на американското кино.
Но зад фасадата на славата се крият болезнени лични драми, трудни семейни отношения и мистерия, която продължава да вълнува света десетилетия след смъртта й. Родена на 20 юли 1938 г.
в Сан Франциско като Наталия Николаевна Закаренко, Натали е дъщеря на руската емигрантка Мария Закаренко, известна по-късно като Мария Гурдън.
Още като дете тя е хвърлена в света на киното, не по собствено желание, а под натиска на майка си, която разчита на успеха на дъщеря си, за да издържа семейството.
Самата Натали по-късно споделя горчив спомен – след един кастинг, на който се усъмнила, че може да не бъде избрана, майка й я предупредила студено: “Тогава сестра ти няма да носи ботуши тази зима.
” Този натиск продължава през целия й живот, а Мария живее като паразит около известната си дъщеря, опитвайки се дори да вкара по-малката й сестра Лана в Холивуд, използвайки фамилията Ууд.
По спомените на внучките й, всяка нейна поява е била напрегната и студена и когато гостували, бабата и лелята сякаш забравяли, че децата съществуват. Но Натали успява въпреки всичко.
До 25-годишна възраст има вече три номинации за “Оскар” и впечатляващи роли, включително в “Бунтовник без кауза”, където играе редом до Джеймс Дийн. Освен това се движи в кръговете на Елвис Пресли и Уорън Бийти – двама от многото мъже, в чието сърце оставя отпечатък.
Голямата й любов обаче е актьорът Робърт Уагнър. Двамата се женят през 1957 г., когато са млади, красиви и на върха на кариерата си. След бурна раздяла, която преживяват тежко, съдбата ги събира отново няколко години по-късно.
На парти в дома на холивудски продуцент отново пламва искрата и през 1972 г. се женят за втори път. От този брак се ражда втората й дъщеря Къртни. Началото на края През 1981 г. Натали започва снимките на филма Brainstorm с Кристофър Уокън.
В края на ноември решава да го покани на кратка почивка на яхтата “Великолепие”, заедно с Робърт Уагнър и капитана Денис Давърн. Но в нощта на 28-и, на фона на пиянски спор между двамата мъже, Натали изчезва. На следващата сутрин тялото й е открито и по него имало следи от наранявания.
Според властите официалната причина за смъртта е “удавяне и неустановени фактори”. Но съмненията не стихват. Капитан Давърн разказва години по-късно, че Уагнър бил бесен по време на вечерята, обвинил съпругата си в афера с Уокън, счупил бутилка вино и по-късно извикал: “Махни се от лодката ми!
” По думите на Давърн, Уагнър не позволил веднага да се подаде сигнал за изчезването й, а изчакал да минат цели четири часа преди да се обади на спешния номер. През годините въпреки че съдът официално оневинява Уагнър, много остават скептични.
Сестрата на Натали, Лaна, е сред най-яростните критици на версията за злополука. В телевизионни интервюта тя твърди, че Натали е била убита. В мемоарите си тя разкрива още една зловеща глава – според нея Натали е била сексуално насилена от Кърк Дъглас, когато е едва 16-годишна.
Виновник за тази уредена “среща” е отново амбициозната им майка, която е искала да привлече вниманието на известния актьор към кариерата на дъщеря си. Истината за онази нощ остава забулена.
Нови свидетели обаче се появяват през годините – включително мъж, който по това време е бил 17-годишен и е чул писъците на Натали от съседна лодка. Друг съсед от миналото си спомня как актрисата е блъскала по вратата му посред нощ, бягайки от Уагнър.
Но тази версия от години се оспорва и така делото остава затворено.
По повода обаче се прави документален филм, носещ името “Натали Ууд: Онова, което остава” (по HBO), създаден от първородната й дъщеря Наташа Грегсън-Уагнър и режисьора Лорен Бузеро, които се опитват да покажат човешкото лице на легендата Натали – като майка, актриса, жена.
Наташа, която е дъщеря на актрисата от първия й брак с британския филмов агент Ричард Грегсън, събира спомените на семейството и близки приятели – от Миа Фароу през Робърт Редфорд до Робърт Уагнър. Самият Редфорд си спомня: “Натали беше изумителна актриса.
Притежаваше талант и независимост, която често дразнеше продуцентите.” Филмът не избягва трудните теми, но е и опит на Наташа да разкаже историята на своята майка от друга перспектива – не само като жертва, а като жена, която търси щастие.
В едно от последните си интервюта самата Натали казва: “Искам да бъда щастлива и да имам време да се радвам на това щастие.” Но то й бива отказано. Умира едва на 43 години, точно както предсказала една врачка в детството й – че ще се удави.
Любопитен факт е, че през целия си живот Натали се е страхувала от вода, но въпреки това многократно е влизала във водни сцени заради ролите си. Уви, краят й идва по начин, който дори Холивуд не би могъл да напише по-зловещо.
Днес, повече от четири десетилетия по-късно, името Натали Ууд остава символ не само на холивудската магия, но и на болезнената цена, която понякога се плаща за нея. Тя не просто оставя незабравима следа в киното. Тя остава символ на сбъднати мечти и несбъднат живот.
Дете-звезда, холивудска муза, майка, обичана и неразбрана – нейният живот беше сцена, а смъртта й – най-голямата неразгадана роля. Споменът за нея не избледнява, а се поддържа жив не само от децата й и от документалисти, но и от въпросите, които още нямат отговор.
Защото зад всяка красива фасада в Холивуд се крие една истина, която гласи, че понякога най-ярките звезди падат най-болезнено.
