Кои са ключовите фигури в Иран на фона на войната със САЩ и Израел
Войната между САЩ, Израел и Иран промени баланса в управляващата система на Ислямската република, задълбочавайки разлома между политици, които
Войната между САЩ, Израел и Иран промени баланса в управляващата система на Ислямската република, задълбочавайки разлома между политици, които настояват да продължат военните действия, и тези, които търсят дипломатически изход. Последните кадрови промени в ръководството на националната сигурност и позициите във висшите институции показват какво е залогът за бъдещото управление.
Как е устроена властта в този момент
Върховният лидер остава номиналният връх на политическата йерархия, докато ключовите решения за войната и външната политика се оформят в тясно взаимодействие с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и във Върховния съвет за национална сигурност. Вътрешните конфликти в елита са изведени на преден план от присъствието на фигури с различни възгледи за развитието на конфликта.
Моджтаба Хаменей — върховният лидер
Длъжност: Върховен лидер
Политическа ориентация: Твърдолинеен консерватор
След като върховният лидер Али Хаменей беше убит в началото на войната, духовните власти избраха втория му син Моджтаба за наследник. Това решение бе тълкувано като знак за продължаване на строгата вътрешна политика и антиамериканския външен курс. По-младият Хаменей бе ранен при атаката на 28 февруари и оттогава не се появява публично, комуникирайки предимно чрез писмени изявления, което породи съмнения относно здравето му.
Във външнополитически и институционален план той се свързва с IRGC и регионалните съюзници на Иран. В статия, цитиранa през януари, е споменато, че контролира разрастваща се инвестиционна мрежа в регионален мащаб; тогава той не отговори на запитвания.
Мохамад Багер Галибаф — ръководител в парламента
Длъжност: Председател на парламента
Политическа ориентация: Консерватор
Галибаф оглави иранската делегация в преговорите, довели до примирие със САЩ през юни, което го превърна в един от най-видимите поддръжници на дипломацията вътре в режима. Това го направи мишена на по-ястребовите кръгове, които настояват за продължаване на бойните действия. С богат опит в армейските среди — бивш командир на IRGC — и политическа кариера от десетилетия, той има и място във Върховния съвет за национална сигурност. Неговата позиция след 12-дневната война с Израел през 2025 г. допълнително увеличи публичния му профил.
Мохсен Резаи — новият шеф по националната сигурност
Длъжност: Ръководител на националната сигурност
Политическа ориентация: Консерватор
През август Резаи бе повишен, за да оглави Върховния съвет за национална сигурност — органът, който координира военните решения и определя позицията на Иран по въпроси като Ормузкия проток. Резаи е дългогодишна фигура в IRGC: след революцията от 1979 г. е ръководил разузнаването на корпуса и по-късно става негов командир, издигайки се по време на ирано-иракската война. През годините е влязъл и в политиката, няколко пъти е бил кандидат за президент и е член на Съвета за целесъобразност. САЩ са му наложили санкции, а Интерпол го издирва за предполагаемо участие в бомбения атентат в Буенос Айрес през 1994 г.
Масуд Пезешкиан — президентът, който търси мир
Длъжност: Президент
Политическа ориентация: Реформатор
Пезешкиан е най-високоизбраният публичен представител, но неговите формални правомощия са предимно в икономическата и вътрешната политика. Избран през 2024 г. след смъртта на твърдолинейния президент Ебрахим Раиси, той заема място във Върховния съвет за национална сигурност и настоява за дипломатическо разрешение на конфликта, като аргументира това и с икономическите щети — рязко ускорена инфлация и обезценяване на валутата. След масовите протести той призова покойния върховен лидер да обърне внимание на обществените недоволства, без да получи резултат, и се намира под натиск да подаде оставка, но отказва да го направи.
Дипломатията срещу твърдолинейността
Във вътрешнополитически план в момента се наблюдава ясен сблъсък: от една страна — фигури като Резаи и части от IRGC, които диктуват по-настъпателна линия, а от друга — политици като Пезешкиан и външният министър Абас Арагчи, които подкрепят преговори и търсят начин да прекратят конфликта. В рамките на тази конкуренция ще се решава посоката на страната и способността ѝ да балансира между военни амбиции и нуждата от стабилизация на вътрешния фронт.



