Кофас: фалитите в ЦИЕ се стабилизират, но рискът остава

В предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов регионалният икономист на Кофас за Централна и Източна Европа Матеуш Дадей и директорът „Бизнес информация“ Матей Михалеску анализираха последния доклад на института за несъстоятелности в региона. Според тях тенденцията е към стабилизиране на бизнес фалитите, но картината е крехка и разнородна в отделните държави.

Основни данни и обща оценка

Кофас отчита минимален ръст на несъстоятелностите — със стойност под 1% — до общо 46 000 случая в региона. Макроикономическата среда носи подкрепа чрез ускорение и растеж, но авторите на анализа подчертават, че тази подкрепа е непостоянна и лесно може да бъде компрометирана от външни и вътрешни шокове.

„Фалитите се увеличиха съвсем малко, с под 1% до 46 000 случая. Макроикономиката има попътен вятър, защото имаме ускорение и растеж, но стабилизацията е крехка“, заяви Матеуш Дадей, подчертавайки уязвимостта на възстановяването.

Различия по сектори и държави

Експертите от Кофас отбелязват значителни вариации между държавите и отраслите. Причините за различната динамика включват чувствителността на отделните сектори към икономически сътресения и различните способности на фирмите да се адаптират.

В България, според Матей Михалеску, по-големите компании показват относителна устойчивост през последните години, което намалява общия натиск върху корпоративния сектор. „В България наблюдаваме, че има много добра основа на компаниите. Говорим със компании, които са с над 1 милион евро и когато започваме да разглеждаме по-големите компании, виждаме, че нещата са доста стабилни за българските компании през последните 3 години“, посочи той.

Енергийни шокове и въздействие върху търсенето

Нови енергийни сътресения създават двоен натиск — както върху разходите на фирмите, така и върху потреблението. Влошаването на покупателната способност и повишаването на производствените разходи могат да свият маржовете и да засегнат цели отрасли, предупреждават анализаторите.

Дадей посочи конкретна цифра за България: „Така че тук за България имаме волатилност над 5% от маржа на домакинствата и това ще се увеличава за сметка на други продукти, които се произвеждат вътре в страната. Така че ще видим разрушаване на търсенето и по-малко потребление в региона.“ Той добави, че някои държави са прибегнали до подкрепа на потребителите, но подобни мерки прехвърлят, а не премахват риска, което изисква по-решителни действия от управителите на риска.

Лихвени и външни рискове; перспективи за България

Сред ключовите рискове, които могат да променят посоката на стабилизацията, експертите посочват потенциално покачване на лихвите и външни фактори като развитието в Германия и износа от Китай. Въпреки това България се откроява със солидна динамика и устойчивост на компаниите.

Матеуш Дадей акцентира и на ефекта от интеграцията в еврозоната: „Освен приемането на еврото, което е свързано с това, че страната ще е по-свързана с правната рамка в Европа, това ще даде на страната повече надеждност, на монетарната политика също. Има и други ползи, които ще бъдат включени в една по-обща система за банков надзор, така че това ще подобри настоящото състояние на банковия сектор в България.“ Той добави, че от предпандемичните нива икономиката е нараснала с около 20%, което поставя България сред водещите по възстановяване до страни като Полша, Хърватия и Сърбия.

Заключение

Кофас вижда признаци на стабилизация в несъстоятелностите в ЦИЕ, но подчертава, че тази тенденция е крехка и силно зависима от енергийни шокове, политически решения и международни икономически развития. За България перспективите са по-обнадеждаващи, но уязвимостите остават, особено при по-нататъшно влошаване на външната среда или рязко покачване на разходите за енергия. Вижте целия коментар във видеото от предаването „В развитие“.