Климатичните промени натоварват енергийната сигурност в Европа

Климатичните екстреми — продължителни горещини, засушавания и природни бедствия — поставят под допълнителен натиск европейските електроенергийни системи. Това становище изложи Антон Иванов, заместник-председател на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум, в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова.

Иванов посочи, че климатичните промени вече влияят не само върху възобновяемото производство, но и върху традиционните мощности. Според него е необходимо развитие на разнообразен набор от генериращи мощности, които да се допълват и да могат да осигурят баланс в условията на нарастваща метеорологична несигурност.

Променящата се роля на мрежовата свързаност

По думите на Иванов историческата архитектура на европейските електроенергийни системи е била изградена предимно с оглед националната сигурност и потребностите на отделните икономики. Днес обаче все по-голямо значение придобиват регионалните връзки и междусистемната координация. Това налага увеличаване на преносните капацитети и по-добро управление на взаимното влияние между пазарите — условие, което би помогнало за по-гъвкаво компенсиране на локални дефицити и екстремни събития.

Въздействие върху основните видове мощности

Българската мрежа традиционно разчита на три основни стълба: ядрена енергетика, въглищни централи и водноелектрически централи. Иванов предупреждава, че продължителните засушавания могат да компрометират функционирането на част от тези мощности. Ниските нива на реките, включително Дунав, имат потенциала да ограничат капацитета и ефективността на водноелектрическите станции.

Рисковете не подминават и ядрената енергетика: през горещите месеци по-ниските водни нива и повишените температури затрудняват охлаждането на някои централи. Иванов приведе и европейски пример — във Франция затоплянето на океанските води доведе до натрупване на медузи във филтрите на охладителните системи, което наложи ограничаване на производството в някои реактори. Този случай илюстрира как климатични промени извън континенталните реки също могат да въздействат върху енергийния добив.

Вятърните централи също не са имунизирани — продължителни периоди със слаба въздушна циркулация намаляват тяхната производителност. Слънчевите системи зависнат от облачността и интензивността на слънчевото греене, което прави и тяхното производство променливо при различни климатични условия. Оттук следва заключението на Иванов, че нито един от традиционно използваните енергийни източници не е напълно защитен от въздействията на изменението на климата.

Какво е нужно

Иванов акцентира върху необходимостта от диверсификация на генерацията — комбинация от различни видове мощности, която да осигурява взаимно балансиране при екстремни климатични явления. Ключови елементи на този подход са и развиването на преносната инфраструктура и подобрената координация между пазари, за да може регионите да си помагат при настъпване на критични събития.

По думите му по-големите междусистемни връзки и умелото управление на влиянието между енергийните пазари ще намалят риска от локални дефицити и ще подобрят устойчивостта на цялостната мрежа пред лицето на прогнозируемите климатични промени.

Заключение

Климатичните промени оказват многопластово въздействие върху европейската енергетика. Необходимата реакция според Антон Иванов включва стратегическа комбинация от разнообразни генериращи мощности, засилване на преносните възможности и подобрено регионално сътрудничество — мерки, които да повишат гъвкавостта и сигурността на енергийните системи.