Климатични екстреми застрашават енергийната сигурност в Европа

Климатичните екстреми като продължителни горещини, засушавания и природни бедствия все по-силно компрометират функционирането на енергийните системи в Европа. Това становище изложи Антон Иванов, заместник-председател на Управителния съвет на Българския енергиен и минен форум, в предаването Made in Green с водещ Роселина Петкова.

Променящите се условия и необходимостта от диверсификация

Иванов подчерта, че климатичните промени не засягат единствено възобновяемите източници, но и традиционните мощности — атомни и водноелектрически централи. По думите му, заради засилените климатични рискове е необходимо да се развиват различни видове производствени мощности, които да се допълват и балансират взаимно, за да се гарантира по-устойчиво снабдяване.

От национална към регионална сигурност

Европейските електроенергийни системи са проектирани първоначално около националните нужди и сигурността на отделните държави. Иванов обясни, че днес на преден план излизат регионалното развитие и междусистемната свързаност. Това налага увеличаване на преносните капацитети и по-ефективно управление на влиянията между отделните енергийни пазари, за да може системите да реагират по-добре на локални и регионални климатични шокове.

Уязвимост на традиционните стълбове

Българската електроенергийна система традиционно опира на три основни стълба — ядрената енергетика, въглищните централи и водноелектрическите мощности. Иванов обясни, че продължителните засушавания поставят под сериозен натиск част от тези мощности. Ниските нива на реките, включително Дунав, могат да ограничат работа на водноелектрическите централи и да намалят техния принос към балансирането на мрежата.

Рисковете обхващат и ядрената енергетика — ниските водни нива и повишените температури през летните месеци създават затруднения при охлаждането на някои централи. Иванов посочи конкретен пример от Франция, където повишаването на температурата на океанската вода доведе до натрупване на медузи във филтрите на охладителните системи, което наложи ограничаване на производството в определени случаи.

Ограничения и при възобновяемите източници

Ветровите централи също имат своите слаби страни при продължителни периоди със слаба въздушна циркулация — тогава тяхното производство спада. Облачността влияе върху ефективността на слънчевата енергия. Иванов акцентира, че нито един от традиционно използваните или по-новите енергийни източници не е напълно защитен от въздействията на климатичните промени.

Заключение

Според Иванов адаптацията към тези нови условия изисква не само технологични решения, но и по-добра регионална координация, увеличаване на преносните капацитети и управленски подходи, които да позволят на различните енергийни източници да се компенсират взаимно при екстремни климатични събития. Само чрез комбиниране на различни мощности и по-тясна интеграция между системите, може да се намали рискът от сериозни нарушения в електрозахранването.