Климатът спира сирийските бежанци да възстановят живота си в Турция

Мухамад Салих напусна Сирия след убийството на част от семейството му и продаде всичките си 250 кошера на ниска цена, за да спаси живота си. Днес 46-годишният пчелар живее в Каркамъш, на турската граница, но климатичните екстреми продължават да рушат поминъка му: петгодишна суша е намалила добива на мед наполовина, а завърналите се дъждове донесоха и разрушителни наводнения и градушки, които унищожиха медоносните цветя.

Климатът като пречка за възстановяване

Турция приюти милиони сирийци през последното десетилетие. Дори след края на гражданската война в края на 2024 г., екстремните метеорологични явления — горещини, суши и наводнения — правят възстановяването на живота по-сложно и за бежанците, и за местните общности. Тази година наводнения по поречието на Ефрат принудиха над 3 600 души да напуснат домовете си.

ООН предупреждава, че близо 90 милиона принудително разселени хора живеят в държави с висък климатичен риск. COP31, който започва следващата седмица в Турция, ще постави във фокус точно този въпрос: как глобалното затопляне затруднява възстановяването на най-уязвимите. Според данни на Агенцията на ООН за бежанците почти 4 милиона души са се завърнали в Сирия през последните две години, но възстановяването им зависи не само от реконструкцията на разрушената инфраструктура, а и от интегриране на климатични условия в тези проекти.

Ограничени ресурси за адаптация

Финансовата помощ за адаптация отслабва в критичен момент: официалната помощ за развитие е спаднала с над 23% от 2024 до 2025 г. ООН изчислява, че развиващите се страни ще се нуждаят от около 305 милиарда долара годишно до 2035 г. Най-новите данни показват, че през 2024 г. за международно публично финансиране на адаптацията са били отделени до 31,7 милиарда долара — далеч под необходимото.

Водата — огнище на напрежение

Недостигът на вода в Близкия изток е хроничен. Сирия и Ирак обвиняват Турция, която е по-нагоре по течението на реките, че ограничава водния поток; Анкара отрича. Турция се е ангажирала да помага за възстановяване на водната инфраструктура в Сирия и подписа споразумение с Ирак, но все още няма тристранно споразумение за разпределение на водите. С приближаващия пик на мощното явление „Ел Ниньо“ свиващите се запаси и слабото управление правят водните ресурси още по-оскъдни и конфликтни. Язовир „Ататюрк“ остава ключов като най-големия на река Ефрат и основен източник на хидроенергия.

„Климатичните промени действат като ускорител на конфликти, което неизбежно води до принудително напускане на родните места“, казва географът Фабрис Баланш, добавяйки, че адаптацията изисква държавна стратегия и средства.

Сезонна заетост под натиск

Повечето сирийци в Южна Турция са сезонни земеделски работници — стотици хиляди подвижни работници, които берат памук, патладжани, шамфъстък, чушки и домати. Те често живеят във временни палатки или бараки и печелят едва по 2 000 турски лири (40 долара) на ден. Но и тази доходност е под риск: държавната метеорологична служба отчете, че в хидроложката 2025 г. валежите в Югоизточна Турция са били с 53% под дългосрочната средна стойност.

В района на Каркамъш земеделците очакват завършване на проект за напояване от река Ефрат, който би намалил зависимостта от дъждовете. По думите на Идрис Бозкурт, ръководител на земеделската камара, за повече от десет години са реализирани едва 20% от строителните работи по проекта — заради липса на финансиране и прекъснати държавни планове.

Някои фермери инвестират собствено: Мехмет Делибалта изгради напоителна система за около 14 000 турски лири на декар. Но за 76-годишния Али Йълмаз това е непосилно — дължи на банките 3 милиона лири и плаща високи лихви по част от заемите. Успял е да застрахова само половината от близо 7,5 акра насаждения.

Социоикономическо напрежение и миграция

Сирийските семейства често нямат избор. В Харан Захра Джасиб живее в барака с двете си деца; съпругът й сменя сезонни полета и строителство и понякога не получава заплащане в пари, а в храни. Те са в Турция от 11 години, но връщане в Сирия остава невъзможно: „В Сирия няма лекари, няма административни служби, няма и училища“, казва тя.

Бившият агроинженер Мухамед Амин, който работи в Джараблус, отбелязва, че много завърнали се остават само два-три месеца. Нивата на подземните води в Сирия спадат средно с 1,75 метра годишно, а средните максимални температури могат да се повишат с до 2°C през следващите две десетилетия, според данни на Агенцията на ООН за бежанците. Себастиен Ролан от неправителствената организация Acted добавя, че в северната част на страната водата „спада със застрашителни темпове“.

За мнозина, при липса на адекватни държавни ресурси и климатична защита, единствената опция остава миграцията или живот в неформални селища върху някогашни земеделски земи — сценарий, който задълбочава социалното напрежение и заплашва продоволствената сигурност в региона.