Климатът спира сирийските бежанци да напуснат Турция

От война към климатична уязвимост

Пчеларят Мухамад Салих напусна Сирия след, като бойци на „Ислямска държава“ опустошиха родния му град и убиха близките му. В Турция той продаде всичките си 250 кошера на драстично занижена цена и се опита да възстанови поминъка си край Каркамъш. За последните пет години сушата удвои трудността за него — добивът на мед намаля наполовина. Възвръщането на дъждовете тази година донесе наводнения и градушки, които унищожиха цветята, от които пчелите зависят.

Това е част от по-широк проблем: милиони сирийци, настанени в Турция, продължават да носят тежестта не само на войната, но и на зачестилите екстремни метеорологични явления, които затрудняват възстановяването на поминъка и възпрепятстват завръщането.

Мащабът на въздействието

Турция е приютила милиони сирийци през последното десетилетие. В същото време климатичните промени увеличиха честотата и интензитета на горещините, сушите и наводненията. В края на 2024 г. гражданската война в Сирия официално приключи, но климатичните рискове остават силен фактор. Наводнения по поречието на река Ефрат принудиха тази година над 3 600 души да напуснат домовете си.

ООН предупреждава, че близо 90 милиона принудително разселени хора живеят в страни, изложени на големи климатични рискове. През последните две години почти 4 милиона разселени лица са се върнали в Сирия, но тяхната възможност да стабилизират живота си зависи не само от възстановяването на разрушената от войната инфраструктура, а и от интегриране на климатичните рискове в плановете за възстановяване.

Кратки ресурси за адаптация

Международната помощ за адаптация е ограничена и дори намалява: официалната помощ за развитие е спаднала с над 23% между 2024 и 2025 г. ООН изчислява, че до 2035 г. развиващите се страни ще се нуждаят от около 305 милиарда долара годишно за адаптация; през 2024 г. международното публично финансиране за адаптация възлиза до 31,7 милиарда долара.

Това ограничено финансиране създава напрежение в общности, които вече подслоняват големи бежански популации. В Близкия изток, регион с хроничен недостиг на вода, се засилват споровете за водните потоци — Сирия и Ирак обвиняват Турция, че ограничава водите по течението, което Анкара отрича. Въпреки че Турция е обещала сътрудничество за възстановяване на водната инфраструктура и е подписала споразумение с Ирак, липсва цялостно тристранно решение.

Селско стопанство под натиск

Сирийците в Южна Турция обикновено работят като сезонни земеделски работници — събират памук, патладжани, шамфъстък, чушки и домати — и печелят около 2000 турски лири (около 40 долара) на ден. Но екстремните горещини и непредсказуемите валежи правят сезонната заетост нестабилна: през хидроложката 2025 г. валежите в Югоизточна Турция са били с 53% под дългосрочната средна стойност.

В района на Каркамъш земеделците очакват довършване на напоителен проект, който да пренесе вода от Ефрат до нивите — проект, който за десетилетие е изпълнен само на около 20% заради недостиг на средства и прекъсвания в инвестициите. Някои фермери загубиха между една трета и цялата си реколта при силни бури и градушки.

Някои, като Мехмет Делибалта, инвестират собствени средства за изграждане на напоителни системи (около 14 000 лири на декар), но много производители нямат финансов ресурс. 76-годишният Али Йълмаз дължи 3 милиона турски лири на банки и е успял да застрахова само половината от 7,5 акра шамфъстък.

Социални последици и воден конфликт

Ограничените възможности водят до социално напрежение: възстановяването в Сирия е затруднено от спад на подпочвените води и влошена почва, а в Турция расте дебатът за разпределението на водата между производство на електроенергия и нуждите на земеделците. Колкото повече вода се задържа в Турция, толкова по-оскъдна става тя надолу по течението в Сирия и Ирак — възможен източник на бъдещи конфликти.

„Климатичните промени действат като ускорител на конфликти“, предупреждава географът Фабрис Баланш. Без значителна държавна стратегия и финансиране адаптацията остава нерешен проблем за милиони, които все още не могат да се върнат и да възстановят живота си.