Китай не може да спре войната с Иран, но може да повлияе на изхода от нея

Китай има явен интерес конфликтът между САЩ, Израел и Иран да приключи, особено поради рисковете за енергийните доставки и значението на Ормузкия проток. Въпреки това остава открит въпросът дали Пекин е готов да предприеме реални стъпки отвъд дипломатическите инициативи и декларациите.

Политическа логика и възможности за влияние

Пекин използва настоящата криза за да подсили тезата си, че САЩ под ръководството на Доналд Тръмп са фактор за дестабилизация, докато Китай се представя като стабилен участник в международните дела. Това предложение дава възможност на Си Дзинпин да демонстрира влияние в регион, от който е икономически зависим, без обаче да бъде въвличан пряко във военни действия.

Ако Китай реши да се ангажира по-силно, то най-вероятно ще търси роля във формирането на решенията, като едновременно с това избягва конкретни ангажименти за изпълнение и прилагане на договорените мерки. Такъв подход би разширил дипломатическата му тежест, но би ограничил способността му да наложи или гарантира спазването на споразумения.

Китайският петточков план

Във вторник Китай, заедно с близкия си партньор Пакистан, представи петточков план за прекратяване на войната. В основните му елементи влизат:
– незабавно примирие;
– започване на преговори между страните по конфликта;
– защита на цивилното население и жизненоважната инфраструктура;
– възстановяване на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток.

От гледна точка на съдържанието рамката изглежда логична и отговаря на основни международни очаквания за намаляване на страданията на цивилни и за сигурността на морските маршрути. Важно е обаче да се отбележи, че в текста липсва конкретен, изпълним механизъм за прилагане и гарантиране на примирието и договорените действия.

Ограничения и критика

Предложението следва познатия китайски подход към подобни конфликти: градивни политически формулировки, но без орган, механизъм или ясно посочен набор от стъпки за гарантиране на изпълнението. Това поведение бе констатирано и при предишните инициативи на Пекин по други международни кризи, които бяха критикувани за липса на реална принудителна сила и за това, че политически облагодетелстват някои страни.

Подобен недостатък поражда скептицизъм сред САЩ и техните съюзници относно възможността Китай да играе ефективна роля в разрешаването на кризата. Те гледат критично на идеята, че дипломатическите инициативи на Пекин могат да доведат до устойчив резултат без наличието на механизми за мониторинг и прилагане.

Какво следва

Китайското предложение е стъпка към утвърждаване на ролята на Пекин като фактор в международната дипломация, особено когато става дума за региони, важни за енергийната сигурност. Въпреки това, ако Пекин не съпроводи политическите формули с конкретни гаранции или с участието на механизми за изпълнение, планът ще остане предимно декларативен.

Реалното влияние на Китай ще зависи от готовността му да поеме допълнителни отговорности или да работи с други международни участници за създаване на ефективни инструменти за прилагане. До тогава инициативата остава полезна като дипломатическа рамка, но недостатъчна за постигане на траен мир и гарантиране на сигурността на корабоплаването през Ормузкия проток.