Калфин: Списъкът за служебен премиер е абсурден и пълен с конфликти

Ивайло Калфин — дипломат, бивш евродепутат, бивш вицепремиер и външен министър на България — коментира пред bTV текущата политическа ситуация и консултациите при президента. По думите му конституционните промени са намалили ролята на държавния глава и са довели до разместване на отговорностите в изпълнителната власт.

Калфин посочи, че преди промените президентът е назначавал министър-председателя и министрите и е носел пряка отговорност за избора си. Сега възможността му да направи свободен и ясен избор е значително ограничена, което според него затруднява формирането на отговорна изпълнителна власт.

Проблемният списък за служебен кабинет

Особено критичен бе коментарът му за списъка с потенциални служебни премиери, предоставен на президента. Калфин го определи като проблематичен и подчерта, че всички включени според него са във видим конфликт на интереси, което прави самия подбор абсурден и неприложим в настоящата ситуация.

Той предупреди, че подобни предложения — включително идеята всеки депутат да може да бъде номиниран за служебен премиер — навлизат в „екзотика“ и затрудняват нормалния политически дебат. Според него с приближаването на изборите подобни конструкции само ще увеличат хаоса, вместо да създадат стабилна служебна администрация.

Парламентът и ролята на изпълнителната власт

Калфин акцентира, че парламентът продължава да работи, включително и в условията на предизборна кампания, и това не може да се игнорира. Именно промяната в конституционната рамка е довела до „размита отговорност“, при която фокусът вече не е изцяло върху президента, а распределен между различни институции, което усложнява управленските решения.

Системни конфликти на интереси

Бившият външен министър подчерта, че конфликтите на интереси са системен проблем в държавата. Като пример посочи Сметната палата — институция, чиято основна задача е контрол върху публичните разходи на изпълнителната власт, но именно това създава спорен взаимен интерес, според Калфин.

Подобни опасения той изрази и по отношение на връзките между централната банка и изпълнителната власт, които биха могли да навредят на държавните институции и доверието в тях. Сходно е и отношението му към омбудсмана — според Калфин омбудсманът трябва да защитава гражданите от държавата, а не да бъде нейн активен участник.

Смяна на главния прокурор и съдебната реформа

Относно идеята служебен кабинет да предприеме смяна на главния прокурор, Калфин бе категоричен, че това е трудно постижимо без активна намеса на парламента. Той напомни, че вече е имало смяна на Иван Гешев, но това не е довело до очакваните промени в работата на прокуратурата и системата като цяло.

Калфин предупреди, че без комплексна и цялостна реформа на съдебната власт проблемите няма да бъдат решени, тъй като смяната на един човек не променя механиката на институциите.

Ролята на президента в политическия живот и предизвикателствата пред БСП

По темата за възможното влизане на президента Румен Радев в по-активна политическа роля Калфин заяви, че държавният глава вече участва в политическия процес. Той добави, че който се стреми към изпълнителна власт или мнозинство в парламента, трябва да представи ясни отговори по ключови политики — икономическа, социална, регионална, екологична и външна.

Калфин също така коментира перспективите пред БСП, отбелязвайки, че партията ще има сериозни въпроси за решаване в предизборната кампания. Ако Румен Радев бъде конкурент на политическата сила, това би усложнило нейния път към успешна кампания и изисква от нея по-ясна програма и позиция по ключови обществени теми.