Бизнес

Как да отворим отново Ормузкия проток

Проливът в центъра на конфликта Ормузкият проток отново е под светлините на вниманието след крехко двуседмично прекратяване на огъня

Как да отворим отново Ормузкия проток

Проливът в центъра на конфликта

Ормузкият проток отново е под светлините на вниманието след крехко двуседмично прекратяване на огъня между САЩ и Иран. Техеран заплаши да трансформира пролива в постоянно място за събиране на такси, въпреки че временно е позволил някакъв морски трафик „в координация“ с въоръжените си сили. Президентът Доналд Тръмп заявява, че Иран трябва да отвори пролива постоянно, или ще последва „цивилизационно унищожение“, и призова европейските съюзници да поемат отговорност за бъдещето на прохода. В неделя той обяви и блокада на ирански пристанища.

По всяка вероятност проливът ще бъде отворен за преминаване, но връщането към пълната свобода на преминаване отпреди кризата изглежда малко вероятно без нови институционални решения.

Защо Ормузкият проток има стратегическо значение

Проливът е тесен — около 21 мили в най-широката част — и разделя бреговете на Север (Иран) и Юг (Оман и Обединените арабски емирства). В нормални условия приблизително 20% от световния суров петрол и петролни продукти преминават през него всеки ден. Подобни количества природен газ, както и значителни обеми торове и хелий — важен за напреднали микроелектронни производства — също използват този маршрут.

Навигацията е предизвикателна: системата за разделяне на трафика е широкa едва две мили, с допълнителна буферна зона от една миля между иранските и оманските брегове в най-тясната част. Проливът попада в 12-милните териториални води на съседните държави, но свързва два големи международни басейна — Персийския залив и Индийския океан — и затова има статут на „транзитно преминаване“ съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Този режим позволява на кораби от всички държави да преминават, ако поддържат „непрекъсната и бърза“ навигация, без да спират или водят нападателни операции; крайбрежната държава не може да прекъсва транзита по каквато и да е причина според UNCLOS.

Две основни възможности за действие

В текста са посочени два пътя напред. Първият е чрез използване на военна сила — най-вече от САЩ и Израел — за принуждаване на Иран да се съобрази с международното право. Това би означавало голяма нова бомбардировъчна кампания и потенциално удари по гражданската инфраструктура, което авторът предупреждава, че би могло да бъде военно престъпление.

Вторият път е договаряне и създаване на международна институция, която да организира и охранява безопасното преминаване.

Как би работила „Администрация на Ормузкия проток“

Предложението е за многонационална „Администрация на Ормузкия проток“ под егидата на UNCLOS и с разрешение от Международната морска организация. Идеята вече е обсъдена на конференция, свикана от Обединеното кралство с участието на над 40 държави.

Практическата реализация би изисквала минимум дузина военни кораба за разминиране и търсене, подобен брой хеликоптери за борба с мини и поне две ескадрили по-тежки надводни единици (фрегати, разрушители, бързи патрулни кораби). Постоянно въздушно прикритие от четири до шест изтребителя би подпомагало защитата. Гражданските кораби могат да бъдат групирани в конвои от шест до осем съда, всеки конвой да получава по два или три военни кораба за ескорт — включително голям разрушител или крайцер — и по-малки фрегати или корвети.

Една централна идея е командването на зона за контрол: в централния Персийски залив то да се управлява от арабските държави, а на южния вход — от европейски водни сили. Конвоите в двете посоки биха се координирали, за да няма струпване в най-тясната част на пролива.

Логистика, участници и последици

Тежестта на операцията може да бъде разпределена между САЩ, Европа и държави с пряк интерес за отварянето на пролива — потенциални участници са Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Китай, посочва авторът, получава 40% от петрола си от Залива и би имал силен стимул за участие. Ако САЩ откажат да участват, схемата ще бъде по-трудна, но не невъзможна; липсата на американско участие би дала геополитическо предимство на Китай и може да повлияе върху глобалните механизми за плащане на петрол, включително възможност за „петроюан“.

Операцията не е евтина и няма да е лесна, но съставянето на готов план, докато конфликтът продължава, е от ключово значение, за да може при възстановяване на транзита той да заработи незабавно.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал от ВМС на САЩ, бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация „Флетчър“ в университета „Тъфтс“.