Бизнес

Качеството на въздуха в света се влоши през 2025 г.

Качеството на въздуха в глобален план се е влошило през 2025 г., като все повече градове регистрират концентрации на

Качеството на въздуха в света се влоши през 2025 г.

Качеството на въздуха в глобален план се е влошило през 2025 г., като все повече градове регистрират концентрации на фини прахови частици (PM2.5) над препоръчаните здравни граници. Причини за това са интензивните горски пожари и емисиите от сектори като изкопаеми горива и земеделие, посочва се в анализ, публикуван във вторник.

Основни данни от доклада

Проучване на близо 9500 градски центъра показва, че едва 14% от тях отговарят на средногодишните норми на Световната здравна организация за PM2.5. Това представлява спад спрямо предходната година, когато при изследване на около 9000 града процентът на съобразяващите се с нормите беше 17%. Данните от доклада демонстрират разширяване на проблема и увеличаване на броя населени места с вредни за здравето нива на заразяване на въздуха.

Отчетът използва средногодишните концентрации на фини прахови частици като основен индикатор за качеството на въздуха. PM2.5 частици са особено опасни, тъй като проникват дълбоко в белите дробове и кръвообращението, оказвайки въздействие върху здравето на населението.

Здравни и икономически последици

Влошаването на качеството на въздуха има пряко отражение върху общественото здраве и икономиката. Докладът посочва, че икономическите щети, свързани със замърсяването на въздуха, могат да достигнат до 6,5% от световния брутен вътрешен продукт. Това включва загуби в производителността, нарастващи разходи за здравни услуги и понижаване на работоспособността на населението.

Франк Хамес, главен изпълнителен директор на IQAir, предупреждава за дългосрочни социални и икономически ефекти. Според него качеството на въздуха ще повлияе върху бъдещите поколения чрез намалена когнитивна способност и по-слаба физическа продуктивност. Замърсяването увеличава нуждата от медицинска помощ и води до оттегляне на хора от пазара на труда, което допълнително натоварва здравните системи и икономиката.

Как замърсяването засяга работната сила

Ефектите върху производителността включват както временни, така и постоянни загуби: увеличаване на болничните, понижена ефективност на работещите и възможни дълготрайни здравословни проблеми, които ограничават трудоспособността. Намалената продуктивност и растящите здравни разходи формират част от обяснението за високия процент от глобалния БВП, загубен заради замърсяването.

Роля на горските пожари

Сред основните фактори за влошаването през миналата година докладът изтъква горските пожари, които са допринесли значително за повишените нива на замърсяване. Бяха отчетени рекордни емисии при инциденти в региони на Европа и Канада, които доведоха до широкомащабно влошаване на качеството на въздуха в засегнатите райони и извън тях.

Горските пожари генерират големи количества фини прахови частици и газове, които могат да пътуват през хиляди километри и да влошат въздуха далеч от източника на пожара. Това усложнява локалните усилия за контрол на замърсяването и изисква координирани международни реакции и превантивни мерки.

Накъде нататък

Докладът подчертава необходимостта от намаляване на емисиите от ключови сектори и засилване на превантивните мерки срещу горските пожари. Последиците за здравето и икономиката правят решаването на проблема приоритет за политиките на градско и национално ниво. Без адекватни действия броят градове, които отговарят на здравните стандарти, може да продължи да намалява, а икономическите и социалните щети да се увеличават.