Политика

Йотова: Институциите да укрепят доверието в еврото

Основно послание от форума „The World Ahead 2026“ Президентът Илияна Йотова, почетен гост и лектор на форума „The World

Йотова: Институциите да укрепят доверието в еврото

Основно послание от форума „The World Ahead 2026“

Президентът Илияна Йотова, почетен гост и лектор на форума „The World Ahead 2026“, организиран от изданието The Economist, призова държавните институции да работят за повишаване на доверието в еврото и да предотвратяват външни фактори, които могат да го ерозират. Тя подчерта необходимостта от мерки, които да гарантират справедлив и прозрачен преход към единната валута.

Мониторинг на цените и защитa от „закръгляне“

Йотова заяви, че основна задача е гражданите да бъдат преведени възможно най-леко в първите месеци с еврото. Тя ще настоява пред служебното правителство за постоянен мониторинг на цените с цел бързо откриване на аномалии, които не са резултат от самото въвеждане на валутата. Президентът изрази и нуждата от засилен контрол от страна на държавните органи спрямо търговците, за да се предотврати „закръгляне нагоре“ на цените, което води до скрита инфлация.

Еврото като инструмент за по-добър стандарт

Йотова посочи, че еврото трябва да се възприема като инструмент за постигане на по-широки цели, най-вече за повишаване на стандарта на българските граждани. Тя припомни своята позиция, че българите можеха да бъдат по-добре подготвени за въвеждането на единната валута и изтъкна необходимостта от по-структурирана разяснителна кампания от страна на властите, както и от по-дълбока подготовка на икономиката и бизнеса.

Вътрешна политика и статут в ЕС

Президентът подчерта, че политическата стабилизация на страната е важна за отстояване на приоритетите както на вътрешно ниво, така и в рамките на Европа. По думите ѝ България вече е пълноправен член на Шенген и на еврозоната и трябва да използва пълноценно тези членства.

Предизвикателства пред еврозоната и ЕС

В изказването си Йотова посочи редица сериозни предизвикателства пред еврозоната и европейските икономики: бавен икономически растеж спрямо други световни сили, висока задлъжнялост в някои държави, строгите фискални правила, които понякога затрудняват бизнеса, демографската криза и изоставането в изграждането на единния европейски пазар. Тя заяви подкрепа за задълбочаване на икономическата интеграция в ЕС и за превръщането на единния пазар в ефективна система, а не в механичен сбор от национални пазари.

Конкретни области за подобрение

Сред основните области, в които според Йотова има нужда от напредък, тя посочи енергетиката, свързаността, финансовите пазари и организирането на съвместни производства с висока добавена стойност. Президентът също припомни доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС от 2024 г., отбелязвайки, че от над 380 препоръки са изпълнени само малка част.

Европа на две скорости и геополитическа солидарност

Йотова изтъкна различията във вижданията за бъдещето на Европа и предупреди, че идеята за разделение на „оси“ или Европа на две скорости може да бъде опасна и да застраши европейската конструкция. Тя подчерта ключовата роля на държави като България и Гърция като външни граници и гаранти за сигурността на съюза, както и като приносители към индустриалното и икономическо развитие.

Отбрана, индустрия и технологии

По темата за общата европейска отбрана Йотова посочи, че като член на НАТО и на ЕС България може да участва активно и припомни, че страната е сред първите одобрени по инструмента SAFE, насочен към отбранителните способности на Европа.

Тя посочи конкурентните предимства на България: развит автомобилен сектор и шесто място в ЕС по добив и преработка на цветни метали като мед и олово, с възможност за създаване на крайни продукти с по-висока стойност. Според президента българските производители имат потенциал да произвеждат критични и стратегически материали, необходими за прехода, което може да намали зависимостта на европейската икономика от доставките от трети страни.

Йотова очерта и възможността България да стане иновационен лидер в региона и равностоен партньор в европейските инициативи за развитие на високотехнологичния сектор. Тя отбеляза създадения в страната Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT — първи по рода си в Източна Европа — и припомни, че България е сред шестте държави в ЕС, които ще получат финансиране за надграждане на суперкомпютри и за развитието на екосистема за фабрики за изкуствен интелект, като подчерта качеството на образованието и на специалистите в технологичните сфери.