Бизнес

Изпитът диктува какво се учи в клас

Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР и създател на PISA, заяви в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg

Изпитът диктува какво се учи в клас

Андреас Шлайхер, директор по образованието в ОИСР и създател на PISA, заяви в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев, че PISA може да бъде полезна за България, но не като заместител на държавните изпити. Според него по-ценният ефект от такава международна оценка е възможността да промени начина, по който системата мисли за оценяване.

Шлайхер подчерта проблема с несъответствието между учебната програма и изпитите: когато има конфликт, изпитът винаги определя какво се случва в класната стая. По тази причина той призова България да не замества националните изпити с PISA, а да работи за изграждане на система за оценяване, която по-добре съвпада с целите на учебната програма.

Културата на оценяване и ролята на изпитите

Според Шлайхер промяната, от която страната се нуждае, е преди всичко промяна в културата на оценяване. Той посочи, че образователната система не може да бъде по-добра от изпитната система; ако има борба между учебните цели и изпитните изисквания, изпитът винаги ще задава приоритетите в обучението. Затова е важно оценяването да отразява не само проверка на знания, но и умения за прилагане и социални компетенции.

Ключови фактори за успех

Качеството на учителите е централна тема в интервюто. Шлайхер изтъкна значението на обществената стойност на образованието, статуса на учителската професия и това как се разпределят ресурсите. Той отбеляза, че България има важен актив в лицето на родителите, които са готови да инвестират в образованието на децата си.

Ранен подбор и неравенства

Шлайхер критикува практиката на ранния подбор на ученици, тъй като според него тя задълбочава различията и усилва влиянието на социалния произход върху резултатите. Той посочи, че повечето високо представящи се системи персонализират образованието, без да разделят учениците по потоци или да ги подбират. Вместо това те поставят задачата учителите да осигурят разнообразие в обучението, така че нуждите на различните ученици да бъдат посрещнати в една и съща класна среда.

PISA като диагностичен инструмент

Шлайхер призова PISA да не се превръща в самоцел. Той обрисува PISA като огледало, което разширява разбирането за качеството на образованието, включително за способността на учениците да прилагат знания и за развиването на социални умения. В същото време подчерта, че PISA има ограничен поглед и не може да обхване всичко важно.

При евентуален спад в резултатите Шлайхер препоръча първо да се търсят причините: да се анализира внимателно какво стои зад показателите и да се сравни опитът с този в други държави. Той предупреди, че най-лошият подход е да се игнорират резултатите; вместо това е нужно безпристрастно и сериозно вглеждане, за да се извлекат поуки.

Училищата като учещи се организации

Дългосрочните промени, според Шлайхер, изискват самите училища, учители и директори да развиват професионалната си практика и да учат непрекъснато. Технологиите могат да подпомогнат процеса чрез диагностични инструменти, обратна връзка и анализи на ученето. Ако тези актьори в системата учат и се адаптират, това ще доведе до по-смислено, увличащо и ефективно обучение за учениците.

Шлайхер също така акцентира върху значението на местното участие и собственост: устойчивостта на образователната система зависи от това какво ниво на собственост се създава на първа линия и в обществото като цяло. Такава местна ангажираност помага системата да остане стабилна при смяна на политиките.