Изолацията не решава проблемите — икономическата свързаност остава ключът към растежа

Дейвид М. Гулд — съосновател на ClimateSnap и бивш икономически съветник във Федералния резерв — заяви в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов, че краткотрайното обръщане в тенденциите по отношение на отворените глобални пазари не означава край на глобализацията. Според него става дума за временна „засечка“ в дългосрочния процес на интеграция, докато икономическите връзки остават жизнено важни за инвестиране в технологии, растеж и развитие.

Свързаността като двигател на растежа

Гулд подчерта, че по-малки икономики ще понесат по-сериозни последици, ако се затворят към международната търговия — най-вече под формата на по-голям процентен спад на БВП на глава от населението. Той посочи, че не е достатъчно да имаш връзки — важно е и с кого са те. Пример за това са страните от Централна и Източна Европа, които са се възползвали от отвореността си към Западна Европа чрез приток на преки чуждестранни инвестиции, предлагане на по-евтина работна ръка и интеграция в производствени вериги на западноевропейски фирми.

По думите му този модел все още функционира, но икономиките от региона, които в миналото надвишаваха темповете на растеж на големите западни страни, все повече достигат границите на своя технологичен напредък и започват да се доближават до техните темпове на развитие.

Риск и ползи от интеграцията

Гулд отбеляза, че свързаността носи и предаване на риск при глобални кризи. Това поставя въпроса дали е по-добре да се търси изолация и защита от външни шокове или да се остане отворен и да се приеме известен риск за сметка на икономическите ползи. Той ясно заяви предпочитанието си в полза на откритостта, защото, според него, дългосрочните приноси за инвестициите и технологичното развитие надвишават негативите от временни сътресения.

Мита и търговски ограничения

Относно текущите политики на САЩ за налагане на мита и търговски ограничения Гулд коментира, че те имат преходен характер. Тези мерки няма да доведат до трайно намаляване на търговския дефицит; напротив — вероятно ще забавят икономическата активност и ще нанесат вреди както на американските граждани, така и на търговските партньори.

Имиграция: социални ефекти и икономика

Включвайки темата за имиграцията, Гулд каза, че в Европа тя се превръща в значим политически и социален въпрос. Той призова да се прави разграничение между икономическите ефекти и социално-политическите реакции. Рязка промяна в обществото вследствие на големи потоци мигранти може да предизвика политическо напрежение, тъй като населението не винаги е готово за бързи социални трансформации.

Гулд смята, че имиграцията следва да бъде контролирана и постепенна, за да даде време на социалните структури да се адаптират. В същото време свободното движение на хора може да подпомогне икономическия растеж — пример за това са САЩ, които печелят от студентите и специалистите, идващи да учат и работят там. Имиграционната политика трябва да търси баланс между социална приемливост и икономически ползи.

Кредитен растеж: добър и лош

Според Гулд експанзията на кредитирането не е автоматично положителна. Той разграничавa „добър“ кредитен растеж — когато заемите подпомагат предприятията да използват капиталите си ефективно и да растат — от „лош“ кредитен растеж, при който банковото отпускане на пари не се базира на солидни бизнесфакти и води до неоправдани рискове.

Като пример Гулд посочи практиките преди и след световната финансова криза през 2008–2009 г., когато кредитният растеж продължи до около 2012 г. без достатъчно стабилни икономически основи, а банките често стремеха да разширят пазарния си дял, рискувайки качеството на портфейлите си.

Финансиране и иновации в Европа

Гулд свързва част от изоставането на Европа спрямо САЩ в иновациите и производителността с факта, че европейските фирми разчитат предимно на банково финансиране, докато капиталовите пазари не са толкова развити. Той добави, че и регулаторната среда в много европейски държави прави трудни някои бизнес практики, което намалява възможностите за иновации.

Според него решението не е само повече кредити, а по-разнообразна и цялостна екосистема — ефективна регулаторна рамка, по-добра данъчна политика и повече финансови инструменти, които да подпомогнат предприятията да растат устойчиво.